27 февруари 2012

Мечтая си за пролет :-)

По това време на годината идва моментът за ритуалното четене на „Тайната градина”. Тази приказна детска книжка така красиво описва събуждането на природата и хората за пролет, растеж и цвят, толкова възторг и поезия има в нея, че не ми омръзва да я препрочитам, че даже и по няколко пъти в годината.
Като гледах днес вятърното небе и намаляващия сняг, душата ми закопня за кокиченца...Онзи ден накупихме на всички родители по една саксийка с мини нарцисчета и сега ми се иска и на мен едно такова свежно цветно петънце в къщата. Ще си купя и за мен. :-)
Днес се разхождахме в бурния вятър, който за малко да ни отпори ушите (пък беше и студен, да се не види), и видяхме по хорските градини вече напъпили кокиченца. Ние нали сме на баира, при нас е друг климат. При съседите всичко цъфти по-рано, отколкото при нас. :-( Нашите лехи все още са затрупани от 10-20 санта сняг.
Ясето онзи ден обясняваше, че като се стопи снегът, ще цъфнат всички влакове. :-) Да знаете, че при нас всичко се върти около влаковете. :-) Like mother, like son.
По това време започва да се прокрадва и мисълта за свежи зелени салати. Ох, зелена салата с чесън и кисело мляко...Таратор...Зелена салата с варено яйце...Чувствам, че ще ходим до пазара скоро! Дотогава утолихме глада със салата „Авокадо” в чайната. :-) (Между другото за тази салата съм готова да убивам хора :-))
Ако поспре вятърът, тези дни вадим пакетите със семената и започваме да сеем салатите и репите. Не знам как не ни стигна акълът да за сеем зимни салати миналата есен, но тази година подобна престъпна небрежност няма да се допусне! Но ще наваксам, и още как. Мисля да сея всякакви руколи, кресони, спанаци, разноцветни салати и марули, ще си купя една бъчонка зехтин и към 20 кила лимони и смятам да ядем безумни количества салата. :-)
Аааах, че обичам сезоните точно в този вид, в който ги имаме тука! Обичам как годишните времена преминават едно в друго, всяко със своите красоти, цветове, ухания, радости.
Да, салатки, каране на колело, работа в градината, чакане на новите цветенца, слушане на птичи песни – ей, пролет, готова съм за теб! Можеш да идваш! Разпъвам вече червения килим! 
За създаване на необходимото настроение ето няколко цветни снимки от минали години.






2 коментара:

Lalah каза...

"Аааах, че обичам сезоните точно в този вид, в който ги имаме тука! Обичам как годишните времена преминават едно в друго, всяко със своите красоти, цветове, ухания, радости."
:))) И аз така!!!
Между другото моя голям е на 5г. и също обожава влакчета ;)
нямам търпение тази година да садим заедно растения с него...дано да стане де!
Поздрави, там на хълма!

Чучулигата каза...

Благодаря ти! :-)) Ей, прекрасно е това, че ще садите! Моето момче ще стане през април на три и досега предимно изравяше нещата, вместо да сади. :-) И все обираше ягодките и чери доматчетата - даже преди да са узрели. А веднъж го заварих край репичките - беше извадил десетина и ги хрупаше с всичката пръст по тях. :-)