23 декември 2009

Anywhere Is



To leave the tread of all time
and let it make a dark line
in hopes that I can still find
the way back to the moment
I took the turn and turned to
begin a new beginning
still looking for the answer
I cannot find the finish
It's either this or that way
it's one way or the other
it should be one direction
it could be on reflection
the turn I have just taken
the turn that I was making
I might be just beginning
I might be near the end.

18 декември 2009

A Winter's Tale


15 декември 2009

Winter wonderland

Хехе, навън снежната покривка не е с подобаващата на датата дебелина, обаче съм далеч от мисълта да се оплаквам. От прозореца си виждам боровата гора, леко поръсена с пудра захар, ъъъ, таковата де, сняг, и покриви със захарна глазура...добре, де, заснежени, и пушещи коминчета и бърборещи врабци.
А като погледна назад към кухнята, виждам едни кутии. Ето това има в кутиите:


Вчера курабиената манифактура заработи с бясна скорост. Къщата продължава силно за ухае на канела, джинджифил, карамфил и индийско орехче. На това му викам аз предколедна веселба!



13 декември 2009

Зъби!

Преди десет дни детето се сдоби със зъб номер едно. В момента зъбът е вече достатъчно голям, за да може да се ползва за полезни цели - хапане на майки, отхапване на парченца ябълка, дърворезба....Зъб номер две също излезе и сега гони първия по размери и полезност.
Започвам да подозирам, че детето ми ще заприлича на Съни Бодлер - бебето с четирите остри зъба от книжките на Лемъни Сникет "Поредица от злополучия".

Sunny Baudelaire
(Image by Brett Helquist)

Любимото занимание на Съни е да хапе разни неща. Но не какви да е! Съни ползва зъбите си, за да бели кората на дървени трупи, да се фехтува и да се катери по асансьорни шахти, забивайки зъбите си в стената. И други такива дейности, които карат нас, нещастните възрастни, сполетени от зъбен камък, кариеси и пародонтоза, да хълцаме от завист.
Ееех, отдавна е отминало времето, когато съм гризяла пръчките на детското легло. Сега мога да гриза само разумно твърди неща. Коледни бисквитки например :)).

Чакаме сега следващите зъби.

09 декември 2009

I've got sunshine

"You can take all the novels in the world and not one of them will make you feel as good as fast as

"I've got sunshine on a cloudy day
When it's cold out side I've got the month of May".

THAT is poetry, those are real poets - Smokey Robinson, Stevie Wonder, Bob Dylan, The Beatles..."

Така разправя героят на Хю Грант от "Music&Lyrics". И слушайки великата песен на Temptations, няма как да не се съглася с него. Вярно, поетите са си поети, а и не е нужно да прочета една книга, за да изпадна в доволство - понякога само като я видя на рафта в книжарницата, това ми стига за значително подобряване на настроението. Обаче въпреки това - ДА, ДА, ДА, музиката е наистина неповторимо средство за усмихване или пък просто за да си кажеш "Е това е, това е the real thing" и да ти стане едно такова хубаво.
Одеве си пуснах I Wish It Would Rain Down. Леле, тази Клептънова китара......It gives me a thrill, както казва една моя любима литературна героиня.
Не мога да изброя колко пъти ми е било криво и зле и ми се е искало да се закопая някъде, да заспя и да забравя всички глупости на тоя свят, обаче отнякъде дочувам звуците на любима песен и изведнъж всякаква киселост изчезва, а проблемите започват да изглеждат точно толкова малки, колкото всъщност са.
А и не мога да си спомня всичките пъти, когато съм оставала без музика по някаква причина. Не е хубаво. Все едно да остане човек без шоколад. С една дума - бедствие.
Предполагам, че ако сега се обявя за меломан, все ще се намери някой да се заяде с мен, защото не харесвам примерно Джими Хендрикс...Но ще рискувам. :))

12 ноември 2009

Подготовка за мммммммм......зимата

Lazy Days, красиви залези, сиви облаци, и коминчетата пушат. Навън понякога ухае на зима - остър, бистър дъх на студ. Вътре скоро също ще замирише на зима.



Канела, карамфил, кардамон, ванилия, лимонови кори, какао, сушени смокини, марципан, пудра захар, стафиди, черен пипер, разтопен шоколад, сметана, чаени листенца, нуга, ром, печени ябълки, греяно вино, кафява захар, бадеми, орехи, лешници, мармалад от вишни......................................
Всички тези красоти не принадлежат само на зимата, но на нейния фон успяват да се разгърнат в сладък водопад от великолепие.
Музиката е ясна, книгата е ето тази (Кати, благодаря!), а за нас остава само да лъснем тавите, да подготвим точилката, миксера и най-сияйните усмивки - и напред към сочни щолени и ароматни курабии! :))
Охоо, май водата за чая завря.

23 октомври 2009

Advice from a Tree


Dear Friend,

Stand Tall and Proud
Sink your roots deeply into the Earth
Reflect the light of a greater source
Think long term
Go out on a limb
Remember your place among all living beings
Embrace with joy the changing seasons
For each yields its own abundance
The Energy and Birth of Spring
The Growth and Contentment of Summer
The Wisdom to let go of leaves in the Fall
The Rest and Quiet Renewal of Winter

Feel the wind and the sun
And delight in their presence
Look up at the moon that shines down upon you
And the mystery of the stars at night.
Seek nourishment from the good things in life
Simple pleasures
Earth, fresh air, light

Be content with your natural beauty
Drink plenty of water
Let your limbs sway and dance in the breezes
Be flexible
Remember your roots

Enjoy the view!

Ilan Shamir

15 октомври 2009

Бебета и котки

Не, това не е научна разработка на тема колко е лошо и опасно котките и бебетата да пребивават в общо жизнено пространство. Предполагам, че по въпроса е изписано достатъчно много.

Мен ме вълнува друго – през последните седмици все по-често забелязвам доколко поведението на почти шестмесечния ми син ми напомня на различните котки, с които съм живяла в разни периоди от живота си. :-) Всичкото това в най-положителна светлина, разбира се :-), защото аз се имам за голям котколюбител, а от известно време и за бебелюбител (особено на собственото ми бебе, хехе).

Та какво е значи общото между котките и Ясето?

  1. Мляко. Котките са известни като зверове, ядящи мляко. Доколко това е вярно, няма значение – фактите говорят, че повечето котки мляко не отказват. Ясен също яде мляко. Всъщност той друго не яде.
  2. Месят, когато сучат. Малките котенца с усилено мъркане мачкат корема на майка си, докато сучат от нея. Ясето от известно време разви същата техника (но без мъркането).
  3. Драскат. На Ясето ако не му изрежем ноктите, може да ми нанесе резки, достойни да бъдат включени като постижение в CVто на всеки възрастен и опитен котак. Разликата с котките е, че Ясето драска включително и себе си. :-(
  4. Когато са гладни, няма начин да не разбереш. Рев и вой, докато не дойде манджата!
  5. Обичат да привличат вниманието на околните хора, издавайки разнообразие от звуци, често кръвосмразяващи или най-малкото доста озадачаващи.
  6. Дъвчат и играят със странни предмети. Чадъри, метли, покривки, вестници, пръсти...И още пръсти...Колкото може повече пръсти!
  7. Имат прекрасни меки обли глави, които просто те канят да ги галиш, докато ти отмалеят ръцете.
  8. И въобще са ужасно меки и пухени (ако се абстрахираш от ноктите им).
  9. Цялата тази мекост и пухкавина им е нарочно дадена от природата – защото те ОБИЧАТ да бъдат галени, мачкани и почесвани, и да се гушат.
  10. Топлят.
  11. Ухаят. Който е живял с чиста котка, допускаща близък контакт с хора, знае колко хубаво миришат котките. А за бебетата няма какво да говорим. Мммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммм, Ясето мирише по-прекрасно от най-великолепния френски шоколад с 40% какао и по-зашеметително от люляците през май, и по-фино и нежно от гората след дъжд.
  12. Спят много и се сърдят, като/ако ги събудиш (събуждането и в двата случая според мен е зловещо престъпно деяние, което трябва да се наказва най-строго).
  13. Повръщат. Обикновено неочаквано и с последици. Няма да забравя красивия пирует, който направих, когато се подхлъзнах на една котешка ъъъ...локвичка, взимайки на скорост завоя към кухнята. Стената сигурно още носи белези от разплискания в резултат малинов компот, който държах в ръка по време на събитието.
  14. Трима души спят в легло, широко метър и половина. Единият от тях е бебе. Какво е разположението на тримата върху леглото? Правилно – бебето в средата, а другите двама (родителите му в случая) вкопчени един в друг висят опасно на ръба на леглото в очакване всеки момент да се сринат на пода. С котките е абсолютно същото. Ако ще да спите на миндер, широк 4 метра, като в старите къщи в Жеравна, котката ще ви набута в ъгъла, докато тя се шири спокойно някъде по леглото.
  15. Действат размекващо. За бебетата е ясно – всякакви корави типове омекват пред тях. Обаче и котките го умеят това! Пред бившия ми вход живее една Котка, пред която благоговеят всички най-ръбести субекти в околността (и неръбестите също). Хора, които никога няма да видиш да се усмихват, пред Котката стоят умилено нахилени, като в същото време режат кренвирши на ситни парченца, а Котката се умилква около дебелите им прасци.

Най-генерално погледнато общото между котките и бебетата е, че хем не могат да говорят, хем целият свят е на техните заповеди. Те просто са създадени да бъдат центърът на Вселената. Аз не им се сърдя за това. Приятно ми е да гравитирам около тях. :-) Все пак мъркането на котка и смехът на малко бебе са едни от най-ощастливяващите звуци на света.

13 октомври 2009

Сребърна



Мечтата на всички птицелюбители :-) Сбъднах си я!


Магическо място е.
И изобщо онзи ъгъл на България, далечният североизточен, е неустоим. Съвсем различен е от всичко, което съм виждала по територията на нашата страна - къщите, пейзажите, Дунавът, това, което немците наричат Lebensgefühl, просто е друго.

И е претъпкано с красоти.

Folge der Einfachheit

"Was andere tun, ist einerlei; denn du hast kein Teil daran, drum folge der "inneren Stimme", die da spricht: Laß dich nicht vewirren durch Meinungen und fremden Gedanken, blick auf, folge der Einfachheit und im Erkennen wird dir gewiß, alles hat eine Ordnung, Gerechtigkeit, niemals gibt es eine Kluft, einen Riß, du stehst richtig, wenn die Tat der Stimme folgt, und so allein bist du auch glücklich!"

12 октомври 2009

One day we changed

В една моя любима песен се пее “One day we changed from children into people”. Винаги ме е разсмивало това изречение. Че децата не са ли хора? Но все пак смисълът на песента е малко по-друг.

Напоследък обаче ми се върти в ума една перифраза на този текст – “One day we changed from children into parents”. :-)

Откакто се сдобих с потомък, много често чувам въпроса „И как е?” Въображението не ми достига за адекватен отговор. „Ами ъъъь, много е интересно” и „Страшно е весело” вероятно са най-близо до истината. Ама как да обясниш, че ти се е обърнал мирогледът, сменили са ти се повечето навици и всичките приоритети, как да обясниш, че е възможно човек да се радва на неща като пълни памперси или на звуци от типа „ъу” и „оу” и „мааа” и да намира в тях най-дълбок смисъл?

“Цак!”, както казва един мой стар приятел, цак, изведнъж в живота ти се появява чисто нов човек. И съответно животът ти става ако не чисто нов, то поне доста различен.

Ето някои интересни промени, споделени от родители в един популярен бебешки сайт:

You finally stop to smell the roses, because your baby is in your arms.

You find that your baby's pain feels much worse than your own.

Every day is a surprise.

You look at your baby in the mirror instead of yourself.

You become a morning person.

You learn that taking a shower is a luxury.

You find yourself wanting to make this world a better place.

The sacrifices you thought you'd made to have a baby no longer seem that big a deal.

You find that things that once seemed important are now meaningless.


Да добавя няколко и от мен:

  • Изведнъж установяваш, че си в състояние да се усмихваш във всеки момент от живота си – дори когато си гладен, недоспал, боли те гърбът – когато детето ти те погледне и се ухили, не можеш да не му отвърнеш.
  • Започваш да цениш приятните дребни неща, коиго винаги си вземал за даденост, а на детето ти му трябват много месеци да ги научи – седенето, ходенето, говоренето, дори това сам да си държиш главата изправена.
  • Хората се размекват, като те видят с бебе в ръцете. На лицата на тъпоумно изглеждащи квадратни мъжаги се появяват изненадващи усмивки, зарзаватчиите започват бясно да дялат някоя диня, за да ти предложат парче, а най-красиво е с катаджиите. О! Дори и тези закоравели блюстители на реда по пътищата не могат да устоят на бебешкото великолепие и стават сладки като мед.

И за да не каже някой, че нарочно всичко рисувам в розови оттенъци, ето и един недостатък на това да се шляеш с бебе по обществени места:

  • Хората по улицата и в градския транспорт почват да те наричат „леличка”. (Вчера ми се случи за пръв път, ааааааааааааааааа!!!!!!!!!!!!!!!!! The horror! The horror! :-))

Всъщност каквото и да говорим за промените, свързани с родителството, важи едно – изненадите са гарантирани – всеки ден! :-)

07 октомври 2009

Есенно синьо

Преди малко излязох в градината да се порадвам на октомврийското слънце и ме възхити дивото дълбоко небе над главата ми. Толкова е красиво, когато есенните облаци започнат да шестват на фона на това най-истинско синьо, навяващо мисли за полет и вятър! Чудех се дали да снимам облачните воалчета, които се стелят на северозапад - но надали бих могла да им отдам дължимото с моя апарат. Това е все едно да се опитваш да снимаш феи.

И това небе се усмихва на толкова красота по земята....Сияйните ми минзухари, веселите топчести дългоопашати синигери, които приличат на лъжичка за сладолед с тези опашки :-), и все по-многобройните жълти листенца из двора ми.............Ееех! Есенно ми е, щастливо ми е.

Отивам пак навън! И този път ще взема Ясето с мен. Слънцето го чака. :-)

18 септември 2009

Расте, но не старее

Като му гледам дрешките отпреди 4 месеца, ми приличат на кукленски. :) Расте момчето, не се шегува! А дрехите омаляват, омаляват...Има само едни ританки, които с възхитително упорство се удължават с всяко следващо пране и Ясето още не може да ги догони. :) Но и това ще стане!

17 септември 2009

Расте и старее

Днешния празник смятам да отбележа извън София на фона на врабчова шумотевица и ръмящо небе, далеч, далеч от суетнята и сивата физиономия на родния ми град. Тук си имам кон в задния двор, който цвили час по час – все едно съм във Вила Вилекула. Имам си отрупано ябълково дърво. Имам си лястовици. И тревички. И истинска, красива тишина!

Някои частички от града ми липсват, признавам. Но всъщност те не са типичните градски неща. Гледката към Витоша, Борисовата градина, градинката на Военния клуб, градинката на Двореца. Липсват ми старите дървета.

От известно време живея с мечтата за една по-друга София. Тази започна да става твърде груба и жестока, контрастите й са твърде резки, звуците й са твърде натрапчиви. Където е имало изящество, вече има паркинги или лъщящи хотели. Всичко е едно такова джас-прас, леле како, цингара мангара тактика, не е human-friendly. Изморяващо.

Затова избягах – за да имам цъфнала ябълка през пролетта в задния двор и за да може детето ми да слуша славееви песни.

И все пак я обичам, моя е, какво да я правя – и тя е част от мен. София миризлива и хаотична. Харесвам я, най-малкото заради това, което беше преди и е била, преди да я познавам. Следите на едно по-зелено минало още стоят.

Тези дървета, които толкова обичам, едно време са били фиданки. Тогава по „Орлов мост” е имало много повече пешеходци, отколкото коли.

Сега ще вдигна една чаена наздравица за София такава, каквато я искаме. И ще разгледам малко снимки от времето, когато моите дървета са били фиданки.

04 септември 2009

Home sweet home

„Мирише така, сякаш светлината е била държана за заложник с години, докато се вкисне и граняса, усеща се и дъх на миши изпражнения, наоколо витаят призраците на неща, които никой не помни и за които никой не тъгува. Звуците отекват като в пещера, вялата топлина на присъствието ни само допълнително подчертава контурите на всяка сянка. Малко боя, слънчева светлина и сапунена вода ще ни отърват от нечистотията, но тъгата е друга работа, отчаяният вопъл на дом, в който никой не се е смял с години.”

Джоан Харис, „Шоколад”, превод: Невена Кръстева

Миришеше така, когато стъпихме за първи път на студените плочки и дъхът ни раздвижи старите паяжини. Къща, в която много отдавна не само никой не се е смял, а дори не е стъпвал човешки крак. В тази къща искахме да се заселим.

Виан се нанася през февруари, а ние през март – в неприветливия сумрак на следзимната пустота. Трябваше ни много цвят, светлина, въздух и вода, за да съживим къщата. Преди нас тук никой не е живял наистина. А сега ние споделяме душите си с това място, оставяме своя жив отпечатък.

Много ми харесва как изоставената пекарна в Ланскене се превръща в шоколадова работилница, в която се ражда уют и райска наслада. От пуста сграда, потънала в прашните слоеве на безлюдните години, тя се превръща в дом – и Виан остава там, намерила покой от неустоимия зов на вятъра-скитник.

По една случайност собственикът на нашата къща е пекар. J И по една случайност и ние като Виан сме почитатели на магията на шоколада и на тайнствената му способност да разбърква и подсладява човешките съдби. При нас често ухае на шоколадов сладкиш или на горещо какао.....

И ето ни – съживяваме това място, отвоюваме го от пустотата, обливаме го със свежестта на смеха, на бебешкия глас, заселваме го с всекидневните случки, с планове и мечти. Опушваме стените с ухание на сладкиши, чай и печени зеленчуци. Посяваме образите на цветя. Толкова много неща вече белязват къщата като обитаема – мушкатото по прозорците, огънят в градината, звуците на пианото, календарът, който отмерва ден след ден, изпълнени с радостна цветна промяна, светлината на солната ни лампа, развяното на вятъра пране, червеният ми чайник, приятният трясък на външната врата, когато Иван се прибира вечер от работа....

Това е едно зелено, истинско място. Място, където зреят ябълки и расте дете.

Благодарим ти, къщичке мила, че си толкова наша!

05 август 2009

Чай



Дъждът ми създава чаено настроение.
Харесва ми атмосферността на ритуала, харесва ми как млякото се разлива в чая на валма, подобни на мъглите по склоновете на Стара планина през ноември.
Толкова вдъхновяващо и елегантно си подхождат черното с черното - чаят с шоколада, тръпчивата тръпка, тънката нежна горчивина.

Красиво е как един димящ чайник може да свърже хората и да разтопи леда, да развърже душите и езиците, да стопли кръвта в жилите, да съвземе замръзналите мисли.


Спомням си (студенстки години, четене на поезия в Борисовата...): http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=28&WorkID=6976&Level=3
Просвещавам се (чая в млякото или млякото в чая?): http://www.booksatoz.com/witsend/tea/orwell.htm

........чай.



03 август 2009

Things to be happy about


Вчера плячкосвах една книжарница. Отдавна не ми се беше случвало и се втурнах вътре като стар книгоман, който е изкарал без емфие не един и не два дни. Беше страшно, опитите да се побера в някаква прилична, по възможност не трицифрена сума, едва успяха да се увенчаят с успех. Но все пак трябва да има и следващ път, нали?

Покрай многото неща, които си набелязах за купуване, забелязах и някои интересни книги, които не държа да имам, но пък ми беше приятно да ги разглеждам. Една от тях носи оптимистичното заглавие 14 000 Things to be Happy About. Преди малко открих, че има и сайт. Стана ми весело - само 14 000? :)) Чудя се ако тръгна да правя такъв списък, дали ще надмина този брой? По-добре да не опитвам. Но нали все пак блогът е на тема Reasons to be cheerful! Сега ще скалъпя едно кратко списъче от неща, които ми вършат работа за повдигане на духа. Пускам си подходящата музика и почвам.

1. Обичам да гледам как детето ми спи. Такъв мир се излъчва от тази гледка!
2. Трапчинката и дупчицата между зъбите на Иван. Появата им свидетелства за усмивка :))
3. Небето над главата ми винаги ме навежда на светли мисли, на мечти за синева, полет и песен.
4. Малините. Рубинено великолепие, магическо ухание, което пренася сетивата на отвъдни нива. Особено хубаво е да ги намериш по горска пътека или да ги събираш с пълни шепи в бабината ти градина!
5. Истинско писмо в пощенската кутия. Иде ми да възкликна като Пипи :) Истинско писмо! (Писмо от приятел, а не от ЧЕЗ Електро, естествено. Тези не ги броя за истински, нито за писма).
6. Хубава книга, гарнирана с черен чай и домашен сладкиш.
7. Солната ми лампа. Напомня ми за скъпи приятели, за спокойни вечери, за музика, за поезия и за Алпите, и за още много красиви неща.......

Няма да продължавам, защото докато стигна до 14 000, ще дойде време за хранене на детето. :))

И все пак осми номер:


Запушете си ушите! :))