Мусинска разходка

Нито е зима, нито е пролет, странно време навън, но има красиво небе и много радост, защото слънцето топли и телесата, и душата. Най-хубаво е, когато компютърната работа свърши и настане време за готвене, четене и разходки. Напоследък често сядаме с Иван и момчетата да ровим из Google Earth и да си набелязваме места за шляене в околността. Тук ги има много. Понеже сме хитри, заселихме се току на границата между Предбалкана и Дунавската равнина. Макар че сме в полето, имаме хълмове и скали съвсем наблизо. И двамата с Иван сме предбалкански хора, обичаме карста и тайнствените дерета, които изникват отведнъж в равното, обичаме драките, габъровите горички, уютните дъбрави и камъните, покрити с пухен зелен мъх. 

Предишната събота посветихме няколко часа на изследване на близкото село Мусина. Там кафява крайпътна табелка примамва любителите на старините с обещание за останки от римски акведукт. Друга табелка гласи „Мусинска пещера“. Мястото е много интересно и си струва да се разгледа. Пещерата е неосветена, но достъпна. На входа намерихме следи от видра – животно, което открай време си мечтая да видя в природата, но засега попадам само на стъпки. Не влязохме много навътре, защото в мрака зимуват прилепи, а ние нямахме желание да ги безпокоим. Момчетата бяха настроени да проучват пещерата и леко се разочароваха, но се съгласиха, че прилепите трябва да бъдат оставени на мира. За късмет имаше още за изследване. Пред пещерата е запазена част от римския каптаж, който е снабдявал с вода близкия град Никополис ад Иструм (който в най-скоро време ще посетим). 
А в околностите на селото има и много примамливи скалички, на които хвърлихме око. Дори се засилихме към тях, но пътят ни беше препречен от едно от онези наши любими дерета, пълни с драка, които се виждат едва когато застанеш на ръба им. Денят напредваше, затова решихме да оставим проучването на скалите за друг път. Беше голямо удоволствие да бродим на свобода, да усещаме вятър в косите и да гледаме просторни гледки и места, които мамят към скитня. Беше пълно с птици – онези весели пъстри ятца, които се събират зимно време да търсят храна и прелитат час по час през пейзажа – зеленики, планински и обикновени чинки, щиглеци, черешарки, полски врабчета и жълти овесарки. И тук-там по някое конопарче за разкош. Чакам с нетърпение следващите разходки. 😀

 

 

 

 

 

Януари - в очакване на пролет

В градината вече има засят магданоз, спанакът расте полека, тук-там цъфва по някоя иглика или теменужка. В слънчевите дни излизам да плевя и да поглеждам какви птици обикалят из двора, да се радвам на облаците и на широкото небе над главата ми. 

Последните дни за жалост бяха мрачни и студени, небето е еднообразно сиво и се явяват неприятни смразяващи мъгли.

Напоследък сме се посветили на компютърна работа и на домакинстване и оставихме подобренията по къщата за по-нататък. За моя радост преминахме в етап, в който вече по-често правим разходки в околността. Нашата рекичка може да е къса, но пък е интересна! Дори в сивите януарски дни околностите ѝ са красиви и вълшебни. 

 

Новогодишно разместване

След коледното наводнение кухнята си остана разбутана и разхвърляна, с багаж под различна форма по почти цялата повърхност на пода. Имаше изгледи да посрещнем 2020 година, лавирайки между чували с дрехи, кашони с играчки и кутии с посуда. Аз така или иначе се бях примирила с това и нямах големи планове за разтребване. Оказа се обаче, че нашите приятели от Хотница и Търново кроят коварен заговор зад гърба ни. :) А именно – много деликатно да се самопоканят на парти у нас. Проведохме няколко телефонни разговора, докато схванем тайната идея. :) Иван много (приятно) се изненада, че съм склонна да хвана бика за рогата и да посрещна 9 броя гости от ето тази изходна позиция:

Но след като решихме, че ще действаме, така се зарадвахме то мисълта да си наредим кухнята поне малко, че се заехме здравата да мъкнем и разместваме. След няколко часа постигнахме прекрасен резултат. Не успях много добре да снимам красотата, която се получи след нашите усилия, но поне на снимката се вижда, че подът е ПРАЗЕН. Ура!!! 

И отпразнувахме едно посрещане на НГ с приятели, първите истински официални гости! Голяма радост беше, макар и да бяхме леко замаяни от бясната дейност. Сега вече кухнята е в удобен за логаритмуване вид и готварската дейност набира скорост.

Подаръци ще има за всички от сърце

Бъдни вечер в новата къща – безценно. Само дето леко откачена се получи. Иван успя да изгради сам цялата инсталация на парното (не спирам да се дивя на делата му) и с голяма радост взе да пълни радиаторите. Оказа се обаче, че в кухнята има дефектен чарк и започна едно дивно шуртене и плющене. Образува се колосална локва тъкмо на мястото, където бяхме застлали със стария ламиниран паркет и бяхме наредили големи количества кашони и кутии с багаж. Разместихме кашоните с бясна скорост и попихме езерото. Малко след тази процедура се замислих върху потенциалните места за наводняване и установих, че това беше най-безобидното. Ако се беше случило в спалнята и се бяха накиснали дюшеците и пръстеният под, щяхме да видим ние. 

Подгизнала кухня

В почти най-хаотичния момент дойде съседката англичанка да ни донесе подарък. Огледа поломищата, обяви, че след няколко години всичко ще е прекрасно, ще седим край печката и ще се наслаждаваме на прекрасността и уюта и със смях ще си спомняме премеждията. Напомни ни да правим снимки на всичките етапи на разрухата. От нея с радост приемам такива съвети, защото тя не само е опитна в селското живеене, борбата с наводненията и други подобни бедствия и аварии, но е и изключително бодра, ведра и мила личност. На Коледа отворих подаръка ѝ и много се зарадвах – два стъклени ангела и картичка с червеношийка. Тъкмо от ангели имах нужда! 

Ангели от Мария

Бъдни вечер насред хаоса всъщност се  получи много добре. Разместихме кутиите така, че да се образуват тунели за достигане до печката и хладилника, наготвихме си, наредихме си красива маса, пуснахме си красива музика и запалихме свещи и солната лампа. И напалихме мощно печката, за да започне постепенно сушене на пода (нямаме никаква настилка и бетонът се беше хубаво просмукал с вода). 

Коледна бъркотия до шия

Тази година не успяхме да си намерим елов клон за коледна елха, затова отрязах от дворната джунгла една клонка от кучи дрян с прекрасен червеникав цвят и я окичихме с играчици и звънчета. Ясен и Вихри си самоподариха една торба с личи и в коледната сутрин с голям ентусиазъм седнаха да го белят и ядат край печката. 

Коледно дръвче

Меси инспектира украсата

Тамън на Коледа продължихме със строителната дейност. Иван се бори с парното – ужасно подтискащо занимание, защото се оказа, че самият котел има пробойна. А аз няколко часа копах в двора траншея за тръбата на банята. Копаенето се оказа хубава форма на празнуване за някой като мен, който инак по цели дни седи да работи на компютъра. Времето беше хубаво, прелитаха птици, пуснах си музика и ми беше радостно да съм под небето и да върша физически труд. След разполагането на тръбата и още някои довършителни дейности, които отнеха доста време, сега имаме баня! И то каква! Иван направи душкабина от стария ни голям бидон за вода. Успя да се пребори и с котела след не знам колко неуспешни заварки и пълнене и източване до пълната победа. Така че сега имаме и парно, ура!

Продължаваме право напред!