Когато се нанесохме в тази наша къщура преди почти 10 години, бях изпълнена с домакински ентусиазъм - исках да си редя свещички и чайници, да си окачвам картини по стените, да си слагам покривчици, да готвя по рецепти от “Smitten Kitchen” и “101 Cookbooks” и да имам винаги пълен буркан с домашни бисквити. Яската се роди в деня, след като се нанесохме, и това беше едно забележително приятно време, когато къщата още не беше затрупана от вещи и мебели и парченца лего, така че домакинстването изглеждаше като сравнително прегледна дейност. Тогава все още страдах от заблудата, че трябва къщата да е що-годе в приличен вид. Когато Яската спеше, аз се втурвах да пера и да гладя бебешки дрехи (защо? нямам никаква представа). Водех вечна борба с купчината неизмити съдове и постоянно четях готварски книги и списание “Меню”, за да се вдъхновявам за готвене. С раждането на Вихото нещата започнаха да придобиват малко по-различен вид. Къщата вече по неведом начин се беше задръстила с предмети, прането сякаш се удвои, готвенето се усложни, защото Яската взе да има много засукани хранителни изисквания, и нивото на хаоса се повиши с няколко пункта. Отгоре на това Вихото имаше навика да спи върху мен по котешки маниер. Оставех ли го на леглото, моментално надаваше вой, и аз се виждах принудена да лежа с него, докато дойдеше моментът да отида до тоалетна или започнех да чувствам, че определени мои телесни части са на път да отпаднат поради нарушено кръвоснабдяване. Падна едно лежане, каквото тази къща не беше виждала. Списание “Меню” постепенно беше изместено от “Хари Потър” и муминските книги. Кошът за пране се аутсорсна по облегалките на столовете. Гладенето напълно отпадна. Чиниите започнаха да се срутват в мивката и извън нея под собствената си тежест. Настана време, когато за вечеря се ядяха варена царевица и маслини.
Това време не е свършило, а е в разцвета си. В този момент бюрото ми е почти изцяло покрито с хартии, книги, ключове, рула тоалетна хартия, чаени чаши, касови бележки, употребявани билетчета, и измежду всичкото това изобилие съм сместила компа. От лявата ми страна има кутия с изпрани дрехи, от които всички бягат като дявол от тамян (никой не иска да ги сгъва). Само от време на време някой гузно рови из прането с надежда да си намери някоя чиста част от облеклото, която липсва в гардероба. Леглото не е оправено, разбира се, защото в средата му спи котка. За валмата прах под него няма и да говоря, защото отдолу в мрака има сума други неща, в сравнение с които валмата са нещо съвсем невинно и естетично.
Кухнята е в изумителна степен на подреденост благодарение на неспирните усилия на Иван и спорадични мои намеси, на мивката има само някакви си 14 мръсни чинии, които не са в миялната, защото в този момент няма кой да измъкне чистите съдове оттам, масата е леко мазна (и лепкава в някои участъци) и осеяна с трохи от сладкиш, в средата стои тавата с една суха четвърт в единия ъгъл, май леко нагризана от децата, и на стратегически места по плота и шкафовете са разположени чинии с недоядени ябълки. В хола избягвам да поглеждам, макар че след последната кампания по обиране на парченцата лего дори се вижда подът.
Разбира се, че понякога ни обзема чистаческата болест и като Пипи си организираме ден за почистване. Понякога къщата придобива подозрително подреден и блестящ вид (обикновено преди да дойдат гости, но ни се случва да го правим и самоцелно - защо, нямам никаква представа). Обикновено чистенето се придружава с надуване на музика и помеждутъчно танцуване, игри с котката и пиене на чай, защото без тези подкрепителни средства човек получава душевни и телесни травми. Понякога имаме и чистене, придружено с караница, в която се споменават думи като “кочина” и “гнус”, но практиката показва, че вариантът с музиката и танцуването е по-добър.
През последните години започнах да ценя подредеността на двора повече от тази вътре, защото компютърната работа и без това ме държи на затворено през голяма част от времето, та предпочитам да събирам опаковки от колички и найлонови пликчета от поляната, отколкото да мия подове или да бърша прах вътре.
Радвам си се, че след 10 години поддържане на собствено домакинство успях да се науча (донякъде! защото все още имам неправилни забежки) с почти съвсем чиста съвест да обръщам гръб на купчините неизмити съдове, преливащия кош за пране и валмата прах и да ходя да търся радост и мир навън, под небето. Научих се да понасям фантастични количества хаос, огризки от ябълки на разнообразни места, чорапи по бюрото и камари от изпрани дрехи, които никой не иска да сгъва (а и котката все пак понякога спи върху тях, а ние не искаме да разваляме леглото ѝ).
С приоритет все повече са градинарстването, разходките, сърбането на чай в юртата и галенето на котангенса. Дърлянето заради цапане и липса на подреденост постепенно намалява. Така де, може ли човек по цели дни да работи на компютър, а за десерт да се занимава с шетане? Не. Затова планирам в обедната почивка да сея спанак в оранжерията и да събирам яйцата от полозите. Пък мазната маса все някой някога ще я избърше. Може би дори ще съм аз.
Това време не е свършило, а е в разцвета си. В този момент бюрото ми е почти изцяло покрито с хартии, книги, ключове, рула тоалетна хартия, чаени чаши, касови бележки, употребявани билетчета, и измежду всичкото това изобилие съм сместила компа. От лявата ми страна има кутия с изпрани дрехи, от които всички бягат като дявол от тамян (никой не иска да ги сгъва). Само от време на време някой гузно рови из прането с надежда да си намери някоя чиста част от облеклото, която липсва в гардероба. Леглото не е оправено, разбира се, защото в средата му спи котка. За валмата прах под него няма и да говоря, защото отдолу в мрака има сума други неща, в сравнение с които валмата са нещо съвсем невинно и естетично.
Кухнята е в изумителна степен на подреденост благодарение на неспирните усилия на Иван и спорадични мои намеси, на мивката има само някакви си 14 мръсни чинии, които не са в миялната, защото в този момент няма кой да измъкне чистите съдове оттам, масата е леко мазна (и лепкава в някои участъци) и осеяна с трохи от сладкиш, в средата стои тавата с една суха четвърт в единия ъгъл, май леко нагризана от децата, и на стратегически места по плота и шкафовете са разположени чинии с недоядени ябълки. В хола избягвам да поглеждам, макар че след последната кампания по обиране на парченцата лего дори се вижда подът.
Разбира се, че понякога ни обзема чистаческата болест и като Пипи си организираме ден за почистване. Понякога къщата придобива подозрително подреден и блестящ вид (обикновено преди да дойдат гости, но ни се случва да го правим и самоцелно - защо, нямам никаква представа). Обикновено чистенето се придружава с надуване на музика и помеждутъчно танцуване, игри с котката и пиене на чай, защото без тези подкрепителни средства човек получава душевни и телесни травми. Понякога имаме и чистене, придружено с караница, в която се споменават думи като “кочина” и “гнус”, но практиката показва, че вариантът с музиката и танцуването е по-добър.
През последните години започнах да ценя подредеността на двора повече от тази вътре, защото компютърната работа и без това ме държи на затворено през голяма част от времето, та предпочитам да събирам опаковки от колички и найлонови пликчета от поляната, отколкото да мия подове или да бърша прах вътре.
Радвам си се, че след 10 години поддържане на собствено домакинство успях да се науча (донякъде! защото все още имам неправилни забежки) с почти съвсем чиста съвест да обръщам гръб на купчините неизмити съдове, преливащия кош за пране и валмата прах и да ходя да търся радост и мир навън, под небето. Научих се да понасям фантастични количества хаос, огризки от ябълки на разнообразни места, чорапи по бюрото и камари от изпрани дрехи, които никой не иска да сгъва (а и котката все пак понякога спи върху тях, а ние не искаме да разваляме леглото ѝ).
С приоритет все повече са градинарстването, разходките, сърбането на чай в юртата и галенето на котангенса. Дърлянето заради цапане и липса на подреденост постепенно намалява. Така де, може ли човек по цели дни да работи на компютър, а за десерт да се занимава с шетане? Не. Затова планирам в обедната почивка да сея спанак в оранжерията и да събирам яйцата от полозите. Пък мазната маса все някой някога ще я избърше. Може би дори ще съм аз.
