21 септември 2012

Домати от градината

Ей, успях да снимам най-сетне част от тазгодишната доматена реколта. Поради суша и разни други такива тази година нямаме голямо разнообразие от продукция, но пък доматите са образцови. Иван най-хитро ги насади долу до вадата (да, имаме си малка рекичка в градината :-)), така че с едно-две повърхностни поливания и по шепа тор на корен получихме забележителен резултат. Сега всеки ден се яде по една колосална салата. :-) И са толкова вкусни тези домати, че не успяват да ми омръзнат. :-) Ето ги:



18 септември 2012

Bash Street Theatre

Тази година много исках да видя поне едно представление от Фестивала за уличен и куклен театър (тук е програмата). В неделя заради дъжда нищо не стана, а вчера през деня не успяхме, защото детето нанкаше сладко в новото си легло и сърце не ми даде да го събудя за представленията в 17 часа. Но вечерта се запътихме въодушевени към София. Замотахме се, докато хапнем по сандвич, после докато намерим мястото, така че изпуснахме началото. Но Bash Street Theatre веднага ни прикова вниманието. 


Представлението беше в стил "ням филм", много весело и свежарско. Заглавието е "Силен човек" и се разказва за трупа пътуващи артисти, които спешно си търсят заместник на техния силен човек. Около това има любов, преследване и страховити сцени - и разбира се много смях, музика и веселие -, а повече за сюжета има тук.



Особено много ни хареса музикалният фон - в типичния стил на немите филми от 20-те години на миналия век. Музиката е буквално един от героите в постановката. Композирана и изпълнена от Seamas Carey, акордеонист и пианист. Надникнете в сайта му, ако искате да чуете за какво става дума, там може да се слуша целият саундтрак.


Останахме много доволни от цялото нещо, а Ясен обяви, че театърът много му е харесал и иска пак да го водим. :-) Ето това беше желаният ефект. :-) Е, един от тях. :-)
Накрая беше задължително да се помотаем около пъстро осветените фонтани през НДК, за да може Ясето да си покара новата количка там. :-)


Беше много приятна вечер. Особено съм доволна, че успяхме да заведем Ясен на театър, защото той днес замина за няколко дни при баба си и дядо си на село и ще пропусне останалата част от програмата. Но ние с Иван сигурно ще гледаме още някое представление. Bash Street Theatre ще играят тази вечер пак от 20 часа при НДК. Препоръчвам! 

14 септември 2012

Току-що осъзнах, че съм ходила няколко часа със следи от дъжд по очилата. А се чудех защо светът ми изглежда така приятно замъглен. Първият дъжд от много време насам. По случайност го изживях в градинката на Дънов сред рози, рудбекии и космоси, всичките радостни от свежата благодат. И аз - хронично недоспала, но също тъй радостна. Радвах се, че идва есента, че имам бебе в корема, че Иван си идва от командировка, че отивам на среща на дулите, и си се радвах просто за това, че съм там, между розите, и че ме вали този прекрасен дъжд.
Имах тежки дни напоследък - не мога да спя, половин нощ се въртя, в главата ми мислите се бият, вдигат шум. После през деня ходя замаяна, махмурлия, всяко действие изисква усилия, усилия, сякаш катеря Аконкагуа или някой също толкова труден връх. Имам чувството, че постоянно страдам от височинна болест. Задъхвам се, звезди пред очите ми... 
И все пак - толкова подаръци получавам, че не мога да не се усмихвам широко, макар и леко замаяно. 
С детето онзи ден за малко да изпуснем автобуса поради две катерици, които ни забавляваха в парка. Преди няколко дни пък една червеноопашка кацна на прозореца на спалнята, на метър от мен. Гледаше ме. И аз нея. Вчера Ясен радостно ми посочи две гугутки, кацнали на жицата над нашата порта. Едната полека се примъкваше към другата. :-) Виждали ли сте как понякога гугутките стоят сгушени една в друга? Умиляват ме.
Ясен също. "Миличка майчица" - така казва той и ме целува старателно по бузите и по челото. Миличко мое момченце. 
Препрочетох "Anne of the Island" за х-ти път, ах, тази Анн, каква е прекрасна! През повечето време паралелно с книгата поглъщах по купа салата от Ивановите уникално вкусни домати. Успях да не накапя книгата. :-) Имам педагогически проблем - как да уча детето, че не трябва да чете, докато яде, като аз го правя непрестанно? Do as I say, don't do as I do - любимата ми родителска максима. :-)
Накупих си много книги напоследък, това винаги носи радост. Част от тях даже прочетох. :-) Предимно на тема възпитание, образование, бременност и раждане. А тук на бюрото ме чака една шарена книжка за organic gardening. Аз съм като Паганел - само че не пътешествам в кресло, четейки географски книги, а градинарствам мислено, докато се изтягам по новия удобен матрак. :-) Е, догодина се надявам градинарството да не остане само виртуално. 
Харесва ми уханието на сушени домати, завладяло напоследък моята кухня. Есен освен другите благини за мен означава реколта и зимнина. Две много любими неща. :-) В антрето висят връзка чубрица и плитка чесън - съвсем мои си, от моята градина. 

Ей такова ми е хубаво на душата, макар да съм недоспала. 

01 септември 2012

Шабла

Когато бях малка, ходехме всяка година на море. Понякога баща ми започваше да спестява съвсем отрано. Беше убеден, че ще сме по-здрави през зимата, ако през лятото сме се пекли на морското слънце и сме дишали морския въздух. Вероятно е бил прав. :-)
Спомням си съвсем ясно усещането "ето го морето!". Нещо като тиха еуфория, която ме обземаше на специалния завой на автобуса за Черноморец, след който се появяваше гледка към синята шир.
Силата на това усещане като че ли е изчезнало - сега приемам морето с повече самообладание. :-) Това е жалко - но не означава, че го обичам по-малко. В годините, когато не сме ходили на море, у мен винаги оставаше някаква празнина и липса. Липсваха ми необятността, променящите се цветове, уханието (в съзнанието ми някак винаги съчетано с мириса на прегоряла златна трева и сочни праскови), приятното ваканционно безвремие. И пясъкът в сандалите, и малките тъмни дини, и бабите, които продаваха домати пред вратите си, и ритуалното похапване на попчета в Созопол, и разходките от единия до другия край на Царския плаж. Ех, още си спомням гледката към морето от голямата тераса на нашата къща за гости. Помня как баща ми слушаше радио, обут в жълти шорти, майка ми печеше чушки и пържеше картофи, а аз режех краставици за таратор. В това време плажните кърпи се вееха весело на простора, а по улицата долу се точеше безкраен поток от летовници, нарамили шарени чанти.
Щастливи спомени.
Сега обаче дойде време за нови изживявания. Аз на море в ролята на родител. :-) Също толкова весело и прекрасно.
Тази година отскочихме за малко до Шабла с хитрата мисъл хем да сме с приятели, хем да се топим в морето, хем да гледаме птици на Шабленската тузла.
И макар че с Иван многократно обсъждахме защо е по-хитро да се ходи на море в Гърция вместо на Шабла, всъщност ни беше много хубаво. :-)
Хубавото започна още по пътя, когато се отбихме да видим малка част от Побитите камъни. Оттам нямам снимки, но имам приказен спомен. Не знам защо хипотезите за произхода на тези естествени каменни колони не включват тролски елемент. Аз там се чувствах точно като в царството на някакви приказни гиганти, които са оставили след себе си странни колони, за да се чудят хората. :-) Още по-приказно ми стана, когато видяхме съвсем отблизо един лалугер. И той също ни гледаше с не по-малък интерес.
Морето ни посрещна с вятър и огромни вълни. Ясен беше видимо притеснен от стихията и нямаше желание да се доближава твърде до водата. По-късно, когато морето се успокои, пак не поиска да се къпе. Но нас това не ни притеснява - сигурно ще дойде и моментът, когато детето няма да иска да излиза от водата и ще се чудим как да го извлечем оттам. Важното е, че момчето харесва пясъка. Прави замъци, копа дупки, меси пясъчен хляб - въобще забавляваше се през цялото време.



Наслаждавахме се на "лошото" време, което включваше хладен вятър, високи вълни и силен вятър. Толкова жега бяхме брали преди това в Банкя и София, че тази прохлада ни дойде много добре. Съживихме се. Така нареченото лошо време стана повод за една разходка на отдавна мечтано място - Ботаническата градина в Балчик. 
Отдавна ме влекат ботаническите градини. Като бях дете, един познат на майка ми ни заведе в градината в Бояна и за мен това беше голямо приключение. Спомням си зелените зърна кафе, които разнасях в шепа, и се маех, че това растение расте и у нас. После в Кьолн ботаническата градина, известна като Флората, ми стана нещо като място за поклонение. Ходих там десетки пъти и все намирах по нещо ново. А пък за градината в Балчик слушам много отдавна от най-различни хора. Баба ми беше обещала да ме води там, но това така и не се случи. Така че явно най-сетне беше дошъл моментът! И очакванията бяха надминати.




Беше красиво и разнообразно и поучително, и толкова много неща за откриване има, толкова скрити кътчета, че просто ще се наложи да ходим пак. :-)
Кактусите са ми интересни от отдавна, понеже нашите винаги са им били почитатели. Вкъщи винаги сме имали кактуси. И сега се вълнувам, когато някой от тях вземе, че цъфне. Така че тези гледки бяха стоплящи сърцето. :-)


Ясето беше в чудесно настроение през цялото време и се взираше с интерес в растенията, които му посочвах. Честно казано не бях очаквала наистина да се заглежда толкова! Но изглеждаше доволен. 








Един ветровит следобед закарахме нашия приятел Пешо на скалите край Тюленово да лови сафрид, а ние се мотахме наоколо и разглеждахме странния дупчест бряг.  







Отидохме и до Шабленския фар, разбира се. Предишната вечер го бяхме гледали как просветва в тъмното и се почувствахме привлечени. Фаровете имат свойството да омайват хората. Не мога да не си спомня за татко Мумин, който така силно желаеше да бъде пазач на фара, че отмъкна семейството си накрай морето на онзи неопитомен остров в "Татко Мумин и морето" на Туве Янсон.



Обиколихме Шабленската тузла. Доста време прекарахме и на морския бряг между тузлата и морето, гледахме прелитащите чайки и рибарки.  
Една привечер на брега стояха в съзерцание три камъкообръщача.
А белите петна долу на снимката са лебеди. :-)


Гледахме залези. И един изгрев, който не снимах.



От плажа към тузлата се влиза по ей такава пътечка. :-)


Ето ги орнитолозите. :-)



Миши следи из пясъка...




Беше диво и красиво.