29 ноември 2013

Сребърна витошка неделя

Вълшебна Витоша преди снега
Море от облаци с острови от планини
Весел тичащ Ясен
Любопитен Вихрен, надничащ към интересния свят наоколо
Пълен термос с масала
 Приказно присъствие между горските сенки
Свеж хлад под смърчовете
Слънце над облаците
Мъглата далече под нас, ние - насред синия ясен простор
И навсякъде сребристи ледени иглици
Планинска благодат

 
 
 
 

 
 
 
 
 
 
 
 
 

27 ноември 2013

Сняг

Събудих се с усещането за някакъв приятен сън, изнизал се безследно от паметта ми. Като погледнах навън, разбрах. Сигурно съм сънувала как вали пухкав, сияен сняг. :-) Обичам, когато първият дебел сняг навали през нощта. Това е като подарък, оставен под елхата. Цяла нощ кротуваш в топлото легло, докато в теб нараства едно приятно напрежение, чувството, че нещо интересно ще се случи...И на сутринта се изстрелваш като новогодишен фойерверк, право към зимата и радостта. :-)
Ясен копнееше за снега вчера, когато той представляваше само множество бели фъндъчета, закачени тук-там по все още есенната трева. Колко ли се е зарадвал днес? Сутринта не можах да видя израза на лицето му при вида на всичкия този прекрасен, дебел, пухкав, бял – хей, толкова бял! – сняг. Сигурно Ясен се е зарадвал точно като мен. Или още повече. Детската радост не знае граници за разлика от тази на възрастните. :-)
А сега с леко любопитство очаквам реакцията на Вихри. Първият му истински сняг. Детето още спи дневния си сън. Когато се събуди, отиваме навън да пипнем, да заровим пръсти, докато не е изчезнало бялото покривало отвън.
Прекрасно е колко светло става изведнъж, когато навали така. Ноември беше клиширано мрачен с отделни отблясъци на слънце, но ето че в последния момент реши да грейне ослепително. :-) Нищо че няма слънце. Снегът ни свети. Дано ни свети така през цялата дълга зима.

21 ноември 2013

Вихрен и свещичката

 

Преди седмица Вихрен за пръв път прояви интерес към свещта на масата за хранене. Покатери се на масата и с единствено премерено духване я изгаси. Днес дълго си игра с есенната украса около свещичката, дъвка глога и шипките, разнищи хмела. Опита се да бръкне в пламъка с едно сухо цветенце. После духна свещта. Накара ме още пет пъти да я паля. Накрая вече започна да издухва клечката кибрит още преди да съм я поднесла към свещта. 

12 ноември 2013

ЧРД, вихрено момченце!

Покрай него винаги ми изстива чаят и ми загарят манджите. Но пък и усмивките никога не са далеч! Той ги раздава щедро и заразително. Бодър е, целеустремен, неудържим още от раждането си. Постоянно е в търсене на неизследвани простори. Има усет да комичното. :-) Изобщо е прекрасен във всяко отношение. Честита ти първа година, Вихрене наш!