Вълшебният октомври

След като юли ни удави в дъжд, намирам за напълно справедливо октомври да е топъл и сух. Този месец положихме всички усилия да се възползваме от есенните блага. В някои моменти позиционирах компютъра в оранжерията, за да попия възможно най-големи количества есенно слънце. В други, по-заети моменти се взирах скръбно навън през прозореца и копнеех да съм под небето, а не насред кашата от неспирни корекции.
В един от дните съзрях отсрещния хълм с почервенялата дъбова горичка и реших, че не може да не отидем дотам на лов за гледки. Прекрасно беше синьото небе през жълти, оранжеви и червени листа. В най-скоро време такова изобилие от цвят ще бъде вече силно дефицитно в околния пейзаж.

Правих и разходка до тайната полянка, и до тайното дюлево дърво, проведохме орехови търсения, събирахме купища листа и редихме украси в къщата и юртата. В този сезон юртата е най-чудесното място за седене през деня - слънцето я нагрява и човек може да си пребивава вътре бос и по къси ръкави. В къщата хаосът е невъобразим, а в юртата няма почти никакви вещи, което действа много успокояващо. Обичам в средата на деня да си поседна там с кана чай и запалена свещичка, за да събера сили за останалата работа.

 

 

Обичам и да се шляя по двора, да събирам яйцата, да наблюдавам кокошките и да проверявам какво е поникнало в оранжерията. Тази година много закъснях със сеенето на спанака и другите зелении, но ако не за зимата, поне за пролетта ще има салатен материал. За късмет ягодките продължават да раждат, преди седмица събрах цяла шепа уханни плодчета!

 

 

 

Мисля да изпратим вълшебния октомври с огън на двора. Ще ми липсват цветовете навън, но се радвам и на идващата тишина и тъмнина, на огъня в кухнята и солната лампа в юртата и на ноемврийските вечери, когато ще си четем Туве Янсон и "Приказки за финландските джуджета". Наистина приказни дни се задават.

Две момченца

Едно от най-големите предимства на хоумскулинга (а те не са едно и две!) за нас е, че двете момчета са заедно през голяма част от времето. Всички имаме невероятния късмет, че те двамата са първи приятели и другари в игрите. Отминаха времената, когато Вихри беше мъничък любопитен тодлер, който се мотаеше в краката на Яската и помрънкваше, а и Ясен отдавна вече не е склонен да бута брат си и да го игнорира, както правеше във времената,  когато Вихри беше по-маломерен и неспособен на членоразделна реч.
Двамата са заедно почти непрекъснато, включително и когато на гости ни идват приятели на Ясен. В тези случаи Вихри не остава отстрани заради това, че е по-малък, а е равнопоставен на големите. Яската няма нищо против да си играе с по-малки деца. Разбира се, че му е по-интересно да играе с големия Макси (на 10), отколкото с малкия (на 4), но се радва на всякакви деца, малки и големи, момчета и момичета.
Когато няма други приятели наоколо, Ясен и Вихри винаги измислят с какво да се забавляват. Обикновено Ясен измисля игрите, Вихри допринася с разни детайли и е ентусиазиран участник. Игрите са най-разнообразни - понякога са чисто физически (гоненици, боеве с възглавници, или Ясен е кон, а Вихри го язди), друг път са стационарни (Ясен рисува настолна игра или лабиринт за Вихри, играят шах или “Не се сърди човече” или “Мемори”, рисуват заедно и т.н.). Понякога Ясен чете на Вихри продължително време, и то точно книгите, които Вихри си е избрал. Има и ролеви игри - например играта на цар и слуга, при която единият прислужва на другия, после ролите се сменят. Неотдавна имаше игра на каубои, на крадец и полицай и какви ли не още, които вече не си спомням.
Ясен открай време е учител и авторитет за Вихри. Вихри е научил от брат си безбройни неща - като се започне от ползването на прибори и пиенето от чаша и се стигне до букви, цифри, броене, смятане. Много неща е попил направо чрез личния пример, но освен това Яската действа и като възпитател, порицава Вихри, когато върши неправилни неща, действа и като учител - отговаря на въпроси, обяснява кое какво е и защо е - и изобщо налива на Вихри ум и разум в главата.
Просветата обаче не тече само в едната посока. Вихри също е учител на брат си. Учи го например на търпение и уважение към хората (особено по-малките). Вихото не е някой, който би търпял с него да се държат грубо или недостойно - той винаги разбира, когато има някаква несправедливост в отношението към него и в почти всички случаи успява да обясни ясно и с малко думи какъв точно е проблемът. Яската като по-малък беше много склонен да прави сцени, да беснее и крещи, но с Вихри придоби умение да говори спокойно, дори когато ситуацията е натегната, стана по-търпелив, не толкова реактивен. Една част от това се дължи на порастването му, но със сигурност и Вихри има заслуга.
Освен това Вихри има много адекватно и земно поведение в много случаи и внася благоразумие в ситуации, в които Яската не се ориентира съвсем добре. Ясен е по-артистичен тип, от тези, дето вятър ги вее и невинаги са наясно как функционира реалността. Той е пълен с идеи, умее да рисува и да борави с думите, има асоциативно мислене и много добре схваща връзките между различни идеи. Вихри е по-практично настроен, много е наблюдателен и съобразителен на момента, усеща настроенията на хората и има способност да реагира конструктивно във всякакви ситуации. Яската е импулсивен и човек на силните чувства, склонен към силен гняв, драматизиране и понякога черногледство, докато Вихри не се вживява дълбоко, ядът му е шумен, но минава бързо, и е много ведър, весел младеж. С други думи двете деца идеално се допълват.
Особено ми е драго, когато ги слушам как водят преговори. В много случаи се стига до сблъсък или спор, но почти винаги успяват да постигнат компромис. Ясен не използва по-голямата си възраст и сила, за да притиска Вихри, нито пък Вихри омрънква Ясен. Единият от двамата отстъпва - понякога е Вихри, понякога е Ясен - без видим превес.
Изобщо като гледам как живеят заедно, драго ми става. В момента формират връзка, която може да изиграе много важна роля нататък в живота им, а в момента удвоява щастието и веселието им. Удвоява и нашето.