Ето ги!

Най-сетне! Милите, дълго чакаха снегът да ги освободи, но щом започна да се топи, те веднага надигнаха главички! :-)
Всъщност цялата малка цветна леха е пълна с растения, които явно само са чакали снегът да се махне, за да могат да се покажат на слънчице. Навсякъде има зелени връхчета!

А ето ги и ранните иглики! :-)

Странно - всеки от нас е преживял тази смяна на сезоните много пъти, но за повечето хора всяка нова пролет, лято, есен, зима продължават да са изпълнени с чудеса. Всяка година тези нежни кокичета, които цъфтят насред снега, ни носят същата радост, и винаги е интересно, когато започнат да идват лястовичките, когато долети първият щъркел. Прекрасно е как всичко се преобразява. Прекрасно е, че годината ни дава всичко, от което душата има нужда, за да цъфти - разбуждането през пролетта, свежестта на новия растеж, на буйните ветрове, после изобилието на лятото, топлината, струяща от небето и земята, след това идва есента с тайнствените гори и златните поля, затаяването на дъх преди големия зимен сън...

Много ми хареса нещо, което Мира ми каза - че когато дойде март, малките дечица изведнъж започват да кипят от енергия, тичат, скачат и викат - дори и тези, които през останалото време не са толкова буйни. :-) Навсякъде тръгват жизнените сокове, всичко се устремява към небето и слънцето, всичко расте - и когато гледам как новите зелени стръкчета се подават от земята и как Ясето се смее и поскача като малка жабка наоколо, чувствам, че и аз се разлиствам вътрешно.