22 февруари 2010

Какво се случва в градината


Мери отиде в първата зеленчукова градина и намери Бен Уедърстаф да работи с още двама градинари. Промяната във времето изглежда му се беше отразила добре. Той сам я заговори:
- Пролетта иде - каза той. - Усещаш ли мириса й?
Мери подуши и й се стори, че усеща нещо. 
- Мирише на нещо приятно, свежо и влажно - рече тя. 
- Това е хубавата плодородна земя - отвърна Бен, като продължи да копае. - В добро настроение е, готви се да отглежда растения. Тя се радва, когато дойде време за засаждане. През зимата й е скучно, защото няма какво да прави. А сега корените на цветята вече се размръзват вътре в тъмното. Слънцето ги затопля и скоро ще видиш как се подават зелените стръкчета. 






12 февруари 2010

Bits and Pieces

Последните дни бяха шарена мозайка от интересни нещица. Много чета, пека курабии, чудя се на синигерите, които не се отказват от мен дори и когато се опитвам да ги храня с овесени ядки ("ехо, ние сме Големи Синигери и се храним със Слънчоглед"), слушам капчуците с моето музикално ляво ухо и се питам защо февруари уж е най-късият месец в годината, пък ми се струва толкова дълъг.
Февруари е моят месец, дойде ли той, значи е време за чаено парти, за шоколадени изстъпления и имагинерни торти, които аз уж ще правя, но накрая все някой друг ги прави (но аз ги ям). И много свещи по тортите. Старея! Но както каза моята мила приятелка Ябълков цвят, хубавото е, че рождените дни си минават, но ние не поресваме. (Да, точно "порЕсваме" искам да кажа.)

***
Детето постоянно ни държи на нокти. Много здравословно е това - постоянно си нащрек за нещата, които се случват или могат да се случат. И те все са едни такива хубави.

***
Много блогове четох напоследък и се преизпълних с радост, че е пълно с разни весели, хубави хора, които търсят и намират прекрасното в живота. Например тази шеметна ранчърка The Pioneer Woman. Много я харесвам, безброй пъти ме разсмя през последните няколко седмици. Особено ми харесват снимките й - например тези. И невероятната Т., която наистина рисува с думи. И Kelly Rae, и Lesley, и Nicky, чиито рецепти са просто несравними.

***
Четох също стари дневници. Ааааааах, като ми се завъртяха едни кьолнски спомени, изникнаха ми в главата рейнски вълнички, запотени бирени чаши и катедрални кули - красота, красота и неповторимост! Особено жив е споменът за самотни разходки по мостовете и градът в близката далечина, нещо ето такова:

Снимката е от D-Kuru/Wikimedia Commons.

И отгоре на всичко съм се размечтала силно за Норвегия. Ясно кой е виновен.



Но този път Григ получи и подкрепление в замайването на моята стара глава с магиите на севера. Имало, моля ви се, един художник на име Теодор Кителсен, и аз да не знам! Поправих този жесток пропуск.
Какво ли могъщо ехо се получава под тези скали, а?


Това се казва истински трол.


Приказка. Само това мога да кажа. Приказно ми е.


И страховито също. Едно такова приятно тръпкопобиващо.


Ходи ми се по такива места:



И тия катерици са чудни.


Тук има още.
Докато чакам да дойде март и време за садене на неща, продължавам да си мечтая и да трупам съкровища.
А докато мечтая, под снега работят разни чудеса.


Да. Очаквам пролет, пълна, препълнена с чудеса.

03 февруари 2010

Баба Зима

Слънцето навън е като обещание за пролет. Баба Зима обаче все още има енергия да безчинства и вилнее - но не само! Студена е, да, и подхлъзва невинните пешеходци, замразява носовете и пръстите на краката, ама пък какви подаръци раздава на тези, които не се страхуват да се измъкнат от топлата кухня и да се пошляят по хрупкавия сняг!


Слънце! Светът изглежда различен, когато всичко сияе и небето е синьо, когато ледените висулки блестят във всички цветове.
През нощта някой беше рисувал по прозорците.


Успях да снимам, преди слънцето да изтрие тези магии.


В двора са се разхождали кучета, котки и някакви животни със съвсем малки крачета. Невестулки, би казал Мечо Пух.


Навън се срещнахме с една елегантна котешка персона. Дали хората нарочно са си направили такава ограда, за да отива на котката им?


На тази шипка бяха се събрали да похапват най-разнообразни птици. Без да искам подплаших един имелов дрозд.


Ако бях съоръжена с правилния фотоапарат и обектив, щях да снимам дебелите черешарки, които кацаха по оградите пред мен. Една от тях все пак попадна в кадъра. Виждате ли я?


Църквата за пръв път я снимам. Вероятно и не за последен. Виждаме я почти всеки ден, кацнала на склона, малка, семпла и красива. Изглежда като да е поникнала там заедно с дърветата си. Точно както трябва да изглежда една църква.



Слънцето в този сезон обикновено е придружено от вятър. Добре, че се бяхме екипирали добре.  
В снега е прекрасно, но е прекрасно и да се прибереш. :-) Имам тук един лебкухен, който някак много се връзва със зимното настроение.


И с чай, разбира се. :-)
Пийвам и гледам какви ги твори навън баба Зима.


Страховито, а? Но капчуците са чудесни.

* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *

Баба Зима ми е приятелка - все пак съм родена през нейния сезон. Но някак вече ми се иска да видя новите си минзухари......