10 юли 2013

Разни неща

Много интересно лято е това. Температурите при нас изобщо не достигат 30 градуса, вали почти всеки ден, всичко расте буйно. Градината е свежа. Създавам нова цветна леха, която се развива добре. Жалко само, че винаги се намира кой да изяде циниите.

Вали час по час – порои се редуват с незначителни ръмежи. Дори след суха нощ росата се вдига чак по обед. Облаците са епични по размери и форми. Светлината често е покъртително красива, слънцето грее върху дъжда, блести, променя цветовете на нещата. Онзи ден имахме двойна дъга, огромна.

Малкото момченце расте. И е права нашата дула – защо ли ни трябваше да го кръщаваме Вихрен? Орисахме го :-). Покрай него винаги цари оживление. Невероятно устремен е, иска да се движи, да изследва. Днес се опитваше да катери стъпалата на хола и с първото успя. Естествено след това не можа да слезе. :-) Преследва ме из стаята. Като се преместя на разстояние от него, допъпля и ме хваща за краката или се намъква в скута ми, ако съм седнала на пода. Не смея да го оставя върху леглото, защото светкавично се придвижва до ръба, надвесва се с весела усмивка и започва да се клатушка напред-назад, след което самоотвержено се хвърля напред (и съответно надолу).

Ясен ходи в „Кабинка” и се бунтува, макар че съм убедена, че там му е интересно. Все пак друго си е да играеш с деца, а не с досадни възрастни, които все искат да правят нещо друго или постоянно измислят причини да не се правят най-веселите пакости.

Откакто се сдобих с „Киндъл”, нещо ми стана – чета във всеки свободен момент, бързо и ненаситно. В момента поглъщам „Кратка история на почти всичко” на Бил Брайсън, след като изчетох една книга на Карл Сейгън, и съм напълно погълната и обсебена. :-) Защо, защо в училище науката никога не ни е била представяна по такъв вълнуващ начин? Как им даваше сърце на учителите да каканижат така монотонно и рутинно? И започвам да си мисля, че учебниците трябва да се пишат от писатели, а не от академици. :-)