25 април 2019

Цветни пролетни ухания

Не знам как и защо се случва, но все през април и май имам най-много работа. Тъкмо когато всичко цъфти, ухае и се разлиства, когато ми се иска да съм в градината и да сея и плевя, ми се налага да седя пред скръбния компютър и да цъкам. Напоследък започнах леко да се бунтувам срещу тази тенденция и започнах да си взимам седмица отпуск през май. Но някой ден мисля да подходя съвсем радикално по въпроса и цял април и май да не докосна компютър. Записвам си го в бъкет листа.

Засега обаче ми остава да оцелявам с помощта на наличните подвигащи духа средства, за да не се сдухам от завист към хората, които в това време катерят планински върхове или провеждат орнитологични теренни проучвания. Едно от средствата е нещо като ритуал, който се повтаря всяка година - брането на момините сълзи. Аз по принцип не съм почитател на късането на цветя, но с момините сълзи случаят е по-особен. Те са скрити-покрити под мивката пред къщата и представляват куп зелени листа, от които тук-там се подава някое бяло цветче. Съвсем друг е ефектът, когато човек разрови между листата и обедини цветчетата в малко букетче, което грее в бяло и нежно зелено и разпръсква вълшебен априлско-майски аромат. Търсенето на момините сълзи измежду листата е прекрасно като ровенето за диви ягодки из тревите на планинска поляна. Човек коленичи пред вълшебството, скрито от погледа, и се радва, и е благодарен за всяка намерена китчица.

Друг един безотказен метод за повдигане на духа в този сезон е мирисането на люляци. Тъй като си нямам частни люляци в двора, ходя на люлякови поклонения, без да бера букети, а само заравям нос в парфюмените лилави (по-рядко бели или розови) съцветия, вдишвам дълбоко и си представям, че съм пчела, която събира прашец и нектар. Когато бях дете, с майка ми всяка година в началото на май ходехме на нашата люлякова поляна във планината Веслец. Беше великолепно. Минавахме по шосето и покрай каменната кариера, гледахме сврачките, каменарчетата, градските лястовици и пъстрия скален дрозд, които като че ли всяка година се появяваха на едно и също място по горе-долу едно и също време. После малко през гората, огласяна от песни на червеношийки, по обраслия с трева горски път, докато накрая стигахме до нашата поляна. Бяхме истински дегустатори на люляци. Сравнявахме уханията на отделните храсти, също и различните оттенъци на лилаво и розово.

В тукашната ми градина имам един източник на пролетен аромат, който в момента е в пълния си разцвет - нашата мила ябълчица. Ходя при нея нощем, когато пчелите са си легнали, защото ако денем се пъхна между клоните да помирисвам цветовете, рискувам да ме ужили нещо по носа. Всъщност не ми се и налага да се приближавам до нея - тя излъчва талази от ухание, което се носи из цялата градина и напълно омайва човека. Тъкмо сега леко ръми и сякаш цялата градина е завладяна от аромата на розовите ябълкови цветове. Май е време да ида да правя компания на пчеличките.