12 ноември 2008

Не съм поет

обичам белия стих
не се налага да се плюнча да измислям рими
а стъпките ми идват някак изотвътре
кой ги знае колко са неравни
не съм поет
а съм съществувател
като Уитман понякога възпявам Вселената
но не така ефикасно
добре че Вселената
няма нужда да бъде възпявана
все пак най-добрите рими
са нейните


РуПанкова

05 ноември 2008

Поетите


хилядата поети

сбъдваха за мен изгреви, когато се успивах
водиха ме към молитвен хълм, към който думите са стъпала
стояха зад гърба ми като слънчева стена
отваряха тунела на душата ми за бриза на Вселената
и колко стотин литра тъмнина превърнаха в цветя!
приспиваха ме речовито и ме будеха с екстазен гръм
тресяха мислите ми, раждаха ги в синева
държаха ми ръката, изпаряваха сълзите, още неизплакани
мълчаха с мен, ухаеха, посипваха сияен дъжд,
скандираха, мечтаха, тичаха, катериха небето
сами и заедно, все верни легиони
невероятно песенни, невероятно жарки,
хилядата поети ме крепяха, и дъхаха ми полет във крилете
разсейваха мъгли и прах, прегръщаха сърцето с лунен вятър
повдигаха воала на живота, поливаха градината ми с мъдрост
сгъстяваха кръвта ми като вино
и бяха слово, хляб и слънце, младост, глад
докосваха........

хилядата поети
ме раждаха
хилядата поети
ме пазиха
хилядата поети
ме коваха

научиха ме да мълча

---------------------------------

Поетите са тези, които улавят в думи, в музика и в цветове Вселената по начин, който кара сърцето да замира като за молитва. Поетите показват пътя на нас, неозарените, и го павират със слънчев блясък. Поетите преобръщат живота във всички посоки, докато той засвети като дъга.

Поетите спасяват.

Ако трябва да изброявам имена, мога да седя пред монитора до вдругиден и пак няма да успея да напиша и една стотна от имената на моите поети. По-лесно е да цитирам песента на Die Fantatischen Vier - ich hab Millionen Legionen hinter mir...Красиво е да знаеш, че винаги имаш зад гърба си красотата, които толкова много хора са натрупали през вековете.

И то не какви да е хора. Стася много добре ги е описала в ето това стихотворение.

--------------------------------

Нескромно започнах този пост със себе си, но ще го завърша с един много Истински Поет:

Kahlil Gibran

Giving

Then said a rich man, "Speak to us of Giving."

And he answered:

You give but little when you give of your possessions.

It is when you give of yourself that you truly give.

For what are your possessions but things you keep and guard for fear you may need them tomorrow?

And tomorrow, what shall tomorrow bring to the overprudent dog burying bones in the trackless sand as he follows the pilgrims to the holy city?

And what is fear of need but need itself?

Is not dread of thirst when your well is full, thirst that is unquenchable?

There are those who give little of the much which they have - and they give it for recognition and their hidden desire makes their gifts unwholesome.

And there are those who have little and give it all.

These are the believers in life and the bounty of life, and their coffer is never empty.

There are those who give with joy, and that joy is their reward.

And there are those who give with pain, and that pain is their baptism.

And there are those who give and know not pain in giving, nor do they seek joy, nor give with mindfulness of virtue;

They give as in yonder valley the myrtle breathes its fragrance into space.

Through the hands of such as these God speaks, and from behind their eyes He smiles upon the earth.

It is well to give when asked, but it is better to give unasked, through understanding;

And to the open-handed the search for one who shall receive is joy greater than giving.

And is there aught you would withhold?

All you have shall some day be given;

Therefore give now, that the season of giving may be yours and not your inheritors'.

You often say, "I would give, but only to the deserving."

The trees in your orchard say not so, nor the flocks in your pasture.

They give that they may live, for to withhold is to perish.

Surely he who is worthy to receive his days and his nights is worthy of all else from you.

And he who has deserved to drink from the ocean of life deserves to fill his cup from your little stream.

And what desert greater shall there be than that which lies in the courage and the confidence, nay the charity, of receiving?

And who are you that men should rend their bosom and unveil their pride, that you may see their worth naked and their pride unabashed?

See first that you yourself deserve to be a giver, and an instrument of giving.

For in truth it is life that gives unto life - while you, who deem yourself a giver, are but a witness.

And you receivers - and you are all receivers - assume no weight of gratitude, lest you lay a yoke upon yourself and upon him who gives.

Rather rise together with the giver on his gifts as on wings;

For to be overmindful of your debt, is to doubt his generosity who has the free-hearted earth for mother, and God for father.


04 ноември 2008

Златно време.....

.....ноемврийско! Ето такова:
На фона на тези цветове градът изглежда блед и неосезаем. Истината сега е в листата.

И в капчиците.
А в планината стават същински чудеса. Сега светлината в буковите гори никне направо изпод земята!

02 октомври 2008

Пътят

пътят е най-дълъг,

когато още не е започнал

когато вратата е още заключена

и багажът не е стегнат

и не са пропели петлите

когато не е трепнало сърцето

пътят е най-дълъг

.........

Преди малко открих случайно блога на една стара приятелка, която не познавам лично, но която много хубаво умее да пленява мислите ми в думи...Радост и цвят беше за мен тази среща! Тя ми напомни за пътя, движението и намирането, та се размечтах силно за нови места и открития. И спомени наизскачаха в моята необременена от сериозни мисли глава. :-) Спомени за влакове и куфари, чакални, вафли, котки, дъждове, картички, усмивки, магазини, посрещачи, галерии, стълби, салати, фасади, прически, картини, стихотворения...И тонове неща още, които в съзнанието ми са свързани с думата "пътуване".
Сега си седя мирно и послушно на стола, всичките карти и пътеводители са подредени в библиотеката, за да не ми смущават душевното равновесие :-), и се чувствам силно уседнала и благоразумна.
Обаче това е една идиотска илюзия.
Миризмата на локомотивите все още си ме преследва насън заедно с ехото под гаровите сводове. Напоследък ме гонят и видения на снежни облаци под мен и над мен и напред, докъдето стигне погледът. Плисък на море чувам насън, тропот на коне по изящни улици, изгреви над реки ми блестят в очите - ужас, ужас - все нещо ме влачи към атласите и картите!
Като че в някой минал живот съм била спътник на Стенли или Бърк или Кук, а? :-) Ще ми се.....................
Да бях Филиъс Фог, да бях Майкъл Палин, да бях някой от тези хора, които зарязват всичко, за да плават с лодка по река Юкон или за да обикалят света на велосипед!
Ех, ех. Въздишките не помагат. Сърцето трепна. Пътят чака.
Дано не е задълго. :-)


29 септември 2008

Търсенето

Олеле, студено ми е. Ама може ли такова нещо? Получих сведения от доверени лица, че например в Чехия цари приятна топла есен. Пак сме на грешното място май. :-)
Впрочем да става каквото ще. Тези дни грижата за душевния мир взима връх над всичко. Все ми е едно дали вятър вее или сняг вали, стига муцуната ми да е омазана с мед, казва Мечо Пух. И човек няма как да не се съгласи!

Есенното време събужда у мен жажда за чай и глад за домашни курабийки...И към това - хубави книги. Имам цяла купчина! Мога да се впусна в търсене на магическите настроения, които се надигат заедно с есенните мъгли. Ето вчера се разхождах из Матисовата гора заедно с Роня и Бирк и ни гониха дивите витри. После пък се отправих към шоколадовия бутик на мадмоазел Виан Роше за чаша горещ шоколад. И накрая потеглих на тежък път сред безброй опасности заедно с Фродо, Сам, Мери и Пипин.
Струва ми се, че тази есен ще пътувам и към Нарния. Да.

Imagination rules.

Душата търси цветовете, шепота и дивия вятър, и сивите вълни, и слънцето през дъждовните капки. Няма как човек да залепне за прозата на делника, ако се подчини на това търсене.
В търсенето виждаш котките и капките, и полъха, и синьото, и есента става по-пъстра, и зад завоите дебнат още повече усмивки, и чаят е по-уханен, и небето е по-близо. Усещането няма дъно.

Това е усещането за тези дни.

04 септември 2008

Есенно ми стана

Есен е. Есен, есен, есен! Лятото все още официално е тук, но Тя го измества с нежно упорство. Има го вече този дъх във въздуха, който отваря сетивата за говора на die Wesenhaften. В тънката светлина, която вече рядко пАри, започват да никнат мечти като хризантеми. Започва да мирише на залез и облаците са есенни, и небето е по септемврийски широко и дълбоко.

Много ми харесва това чувство на очакване, мечтание, уют...Харесва ми и съзнанието за това, което идва – огнените цветове, широките прелети, сенките, поезията, чайовете, сладкишите, сладките срещи и прегръдки.....!

Есента е писмо от боговете за смъртните, запечатано с целувка.

Ще бъде трудна и щастлива.


...............................

Ама каква прекрасност! Когато излязох вчера от работа, навън ме посрещна красиво небе с въздушни мъгливи облаци и ухание на дъжд, а после хоп! една дъга се показа зад далечните фасади. Изненада ме!

Повървях малко по улиците да разгледам къщичките, сгушени далеч назад в дълбоките дворове. Те живеят още във времената, когато наоколо е имало повече котки, отколкото коли. И някои май си спомнят за още по-стари времена. Жалкото е, че скоро всичките ще бъдат бутнати от модернизаторите и на тяхно място ще изскочат досадни лъскави метално-стъклени грамади. Тъжно.

Задминах един младеж, който ползваше чадъра си за микрофон, за да интервюира една котка. Тя само го изгледа безучастно. "А сега, драги слушатели, продължаваме с музикалната програма." Усмихна ме.

....... Напоследък много говорим. Говорим за миналото, бъдещето и настоящето и се чувстваме малко по-пораснали отпреди. Взе да ми харесва да се връщам към себе си. Назад, назад, когато бях малко по-малко уморена. Сега повече забелязвам сенките и повече търся покоя. Преди ми харесваше да тичам през живота, точно като куче, тръгнало на разходка – харесваше ми да търча весело и да подушвам безброй неща. Сега съм повече като котките – вървя по права линия с вдигната опашка и право към целта. :-) Не че не харесвам безмислиците :-).

Иска ми се сега да направя някоя безмислица............................................................................


30 юли 2008

Още един ден

Този трезвен ден налага цензура
върху биенето на сърцето...

След малко ще изляза на слънце, ура! Тук в нашия офис рядко му се радваме, защото сме ниско, ниско, между сенките. Добре, че са синигерите да попеят за синьото и за дивото, да размечтаят душите за пътечки и подскоци. :)
Вече дори не ми се пише. Хубаво начало за блог. :))