25 февруари 2014

Най-сетне на концерт на Sentimental Swingers, ура! :-)

Не съм силно джазово ориентирана личност, но никога няма да забравя времената, когато с Петенцето почти не пропускахме джаз концерт в кьолнското Musikhochschule. Там слушахме всякакъв вид джаз и тази музика някак си успя да ни влезе под кожите. И то не само заради симпатичните студенти-изпълнители. :-) Най-готиното на джаза е, че е музика със собствен живот - дори класическите парчета подлежат на всякакви интерпретации, винаги има мегдан за музикантите да добавят нещо свое, свиренето е интерактивно, публиката участва, нещата се развиват пред очите и ушите ти. Преди да чуя студентите в Кьолн, бях скептична към импровизациите, но установих, че това също е нещо, което си струва да се чуе - когато е направено добре, естествено. :-) И понеже джазът за мен е нещо живо, рядко си пускам записи. Понякога с носталгия си припомнях кьолнските времена, но така и не бях слушала джаз на живо в България. Преди три години с Иван и Ясен попаднахме на джаз фестивала в Докторската градина, където измежду другите музиканти ни допаднаха Sentimental Swingers с Михаил Йосифов Секстет. Оттогава все се каня да отида на техен концерт и все не си осъществявах докрай намеренията. И добре че все пак моментът дойде. :-) В събота милите дами и господа музиканти направиха концерт, посветен на младите и по-възрастни техни фенове, в подходящ ранен час (19), за да мога и аз да цъфна пред сцената да ги послушам. Оставих момчетата да се забавляват без мен, а аз поседнах на една маса с трима пенсионери (много въодушевени) в "Студио 5" и го ударих на живот с коктейли и музика. Ееее, направо се върнах в младостта! :-) Изпаднах в пълно музикално доволство и просто не можех да се начудя на много от хората, които слушаха напълно неподвижни, дори без да потропват с крака. Как може Деси Андонова да ти пее "Blame It On The Boogie" с култовата фраза "I just can't control my feet", а ти да стоиш неподвижен като статуя, като да си на концерт с класическа музика? Е, за радост имаше и танцуващи - особено присъстващите в клуба деца здравата се разкършиха. :-) Веселието беше пълно. Ето ги Sentimental Swingers, нямам търпение пак да ги видя и чуя на живо! Ама следващия път ще взема и други баби (и/или дядовци) с мен. :-)

19 февруари 2014

Записки от девети клас: литература

Настоящата публикация е адресирана към читатели, чиято душевност няма да им позволи да изобличат нравственото падение на блогър, цитиращ откъси от старата си тетрадка по литература. В текста ярко е разкрит нравственият интегритет на автора, който умело изобразява с помощта на градация своя емоционален изблик по повод композицията на цитираните тук записки. Надлежно записан под диктовка текст, подготвен от преподавателката ми по литература в девети клас, чието име за съжаление се изплъзва от паметта ми.

"Хамлет":
"Сцената на гробището - ярко е разкрита личността на гробарите - остроумни, реалисти, които протестират срещу неправдата; благородството не е нравствена привилегия, а добродетел."
"Като истинска ренесансова и интелектуална личност Хамлет се изразява синтезирано. Изказванията му звучат като сентенции."
"В третия монолог Хамлет чрез градация изобличава чичо си."
"Монолозите очертават тематичната мрежа и са израз на трагизма, на кризата на ренесансовия човек."
"Образът на Гертруд - низостта й е непростима, извършила е прелюбодеяние, като така е показала подлостта и неуважението си към крал Хамлет. Излъгала е мъжа си най-безсрамно, водена от поривите на страстта, а не от нормалните човешки ценности. Престъпва грубо човешките закони (...). Не й стига смелост да изобличи настоящия си съпруг, защото нейният грях е не по-малък от този на Клавдий. (...) Смъртта й в края на трагедията е напълно заслужена."

Въпрос към "Евгений Онегин":
"Кои са предпоставките за оформянето на Татяна като типична руска героиня?"

Въпрос към "Мъртви души":
"Как е осъществена присъдата на писателя над пошлото в живота?"

За "Мъртви души":
"Своеобразието на Гоголевата типизация се проявява в умението на писателя да изобразява пошлостта на пошлия човек с такава сила, че цялото му нищожество, изплъзващо се от погледа, да блесне ярко пред очите. Тази типизация не е психологическа, а сатирично-изобличителна."

За "Човекът в калъф":
"Фигурата му е невероятна и зловеща. Чехов внушава това чрез подробно изброяване на атрибутите, които изграждат представата за нравствената и социална деградация на героя."
"Финалът на разказа представлява емоционален изблик, чрез който Чехов напомня високото благородно призвание на човека да бъде на страната на честните хора."

Модел за анализ на лирическа творба:

(...) Анализаторската работа представлява многостепенно приближаване към творбата. Анализът съчетава две основни и трудно разграничими действия: анализирането на творбата сама за себе си и съпоставката й с други художествени явления.
(...) Композиция - как композиционно е разгърнато чувството. Разглеждат се картините, създадени в творбата и връзката им с основния мотив."

За "Изворът на белоногата":
"Поемата е творба за душевността на българката, за силата на любовта, първо художествено проникване в народопсихологията на българина в отношението му към света и човешките стойности."

Теми за литературни съчинения:
"Песните на Добри Чинтулов - маршове на освободителния революционен поход."
""Изворът на белоногата" - поема за моралната извисеност на българката и силата на любовта."
""Изворът на белоногата" - поема за силата на българския дух и неговата нравствена ценностна система."

Съпоставяйки горното с други художествени явления, можем само да се надяваме, че преподаването на литература в училищната система понастоящем е разгърнато по начин, който съответства на човешките закони в по-голяма степен, отколкото през далечната 1998 година.

17 февруари 2014

Splish Splash

Боби Дарин, естествено!


И Ясен, който кисне в големия леген в банята и си пее "Yellow Submarine". :-)
Вихри също е част от водното веселие. Учи се да сипва вода от шишенце в чаша. (Засега умее да разлива по себе си, по масата и в чашата. На следващ етап очакваме водата да отива само в чашата. Но не настояваме силно :-))
Вчера хвърляхме камъни в реката. И Вихри хвърляше, и още как! Пляс! Накрая от въодушевление нагази в реката заедно с обувките.
Мечтая вече за по-топли дни, когато ще пълним легени и басейни навън, ще плискаме и пляскаме. Ще палаткуваме край диви чисти поточета и ще шляпаме с боси крака.
Водолей съм си, какво да ме прави човек. :-)
И totally unrelated - днес чух първата пролетна песен на кос.

13 февруари 2014

Скитня

Не правим семейни New Year's resolutions. Тази година обаче все пак имаме една обща цел и тя е да СКИТАМЕ. С цел и без цел, на изследвани и нови места, по поля и планини, където намерим. През последните две години шляенето някак остана на заден план и имаме да наваксваме. Трябва все пак да се подготвяме за пешеходни маршрути като този от Мюнхен до Венеция. :-) Не, всъщност няма да се подготвяме за нищо, просто ще ходим. Вече го правим.
 

И наистина, точно сега е моментът. Ясен може да мине поне 3 километра, преди да почне да мрънка (хубавото е, че и мрънкайки пак върви), а Вихри се вози безропотно в раницата на бащиния гръб, гледа отвисоко и се усмихва на света. Или спи.

Наскоро се заехме да изследваме близката околност на нашия квартал. Хубавото при нас е, че сме съвсем в края, от нашата къща нагоре започват полята. Има доста обработваеми земи, но и достатъчно пустош, където човек може да търси следи от диви животни. Непрекъснато намираме следите на зайците. Неотдавна видяхме един. И често слушаме напевния вой на чакалите нощем.

В неделя навестихме едно дере с горичка, което открихме при миналата експедиция. Духаше силен вятър и облаците бяха съвсем приказни - тичаха, променяха се, завихряха се, сливаха се, стапяха се и се появяваха пак, и всичко беше чуден див простор и синева, осеяна с бели воалчета, гриви, помпончета и преспи от облаци. Вятърът метеше полето и караше ланшните неопадали листа на дъбчетата да шумолят безспир.

Скрихме се в дерето на завет, газихме по останалия тук-там сняг. Стъпвахме по меките гниещи листа, изпод които се подаваха кукуряци. Вятърът люлееше върховете на дърветата и те скърцаха здравата. А долу в ниското при нас беше тихо, подскачаха синигери, ромолеше вода и зеленееше мъх.

Приятно е да ходиш из влагата и калта, да прекланяш глава, за да минеш под преплетените клони, да гледаш нагоре към синьото между дърветата, да прескачаш веселата рекичка. Хареса ми как Ясен бродеше из гъсталака като някоя белка. :-) Накрая се заоплаква, разбира се, но не много. :-) Хареса ми да джапам и джвакам без грижи, без мисъл, че ще се изцапам. И това ми напомня, че искам тази пролет повече да ходим боси. :-)

И искам още да бродим заедно с двете дечица. Толкова е хубаво, когато крачат из гората и търсят и намират приключения.

12 февруари 2014

На гости на тролчето

С Ясен наскоро правихме къща за тролчето със синята коса. Това е кухнята с трапезарията:


Тук е спалнята с баня до нея:


А ето го и близкия парк (има въртележка, сладоледаджийница, влакче, пейки, пързалка):

 
Тролчето благодари на Мила, Антон и Божо за изобилния дървен материал. :-)

04 февруари 2014

Любимите песни на Ясен

Музикалният брейнуошинг на голямото дете засега се увенчава с успех.
Ето по какво си пада Яската в момента:











Първите два клипа толкова го впечатлиха, че откакто ги гледа за първи път, е нарисувал куп рисунки с мотиви от тях. Но харесва и песните, без да гледа видеото. :-)
Много му е любимо и това изпълнение на Луи(с) Армстронг:



Пада си и по Елвис. Особено по снимките му с коли. :-)
А това му е любимата оперна ария.

В тази къща се стараем да слушаме какво ли не, но май винаги надделяват рокът и класиката. :-)