29 април 2011

Ивайловград and beyond

Тази година пролетта е студена и затова шляйският сезон при нас започна доста късно. Естествено кратките разходки си ги правим, независимо дали слънце грее или сняг вали, но тази в района на Ивайловград вече беше the real thing. Април обаче пак успя да ни изненада неприятно с мразовити нощи и студен вятър. Но не му се даваме. Открихме нови красиви места, където си обещахме да се върнем някой ден. И се нарадвахме на най-нежната нова априлска зеленина.


 


Пътуването до Източни Родопи ни отне на практика цял ден. Най-лесният път дотам е през Гърция. Ние минахме по дългия и съответно стигнахме в Ивайловград по тъмно. По пътя обаче успяхме да разгледаме тракийската гробница и крепостта при село Мезек и да минем през красивото село Камилски дол. 

Средновековната крепост край село Мезек


В Източни Родопи е пълно със забележителни исторически останки – като се почне от тракийски гробници, долмени и ниши, мине се през средновековни крепости и мостове и се стигне до невероятни църкви от началото на 19 век. А пък и природни красоти не липсват! В тази част на България човек просто няма как да скучае – напротив, времето не стига, за да се обиколят всички красиви и интригуващи места.

село Мезек

В село Камилски дол
Самият Ивайловград е много уютно, приятно градче. Разгледахме историческия музей насред диви протести от страна на нашето момче, което не можеше да разбере защо в такъв хубав слънчев ден сме се заврели в хладните зали, вместо да препускаме навън. Музеят си беше интересен, но явно денят беше предназначен за скитня. И скитня получи малкият щурак – наложи му се да върви доста. :-) Не че той възрази де.




Отидохме до крепостта Лютица. Дотам има път, който обаче не става дори за нашия доста висок и способен по черни пътища (като за лека кола) опел. Паркирахме колата край реката и се понесохме право напред. И колко хубаво, че не навсякъде се стига с кола! Беше невероятно освежаващо за нас да се разходим на фона на прясно разлистена зеленина, покрила меки хълмове, да усетим слънцето и вятъра по пребледнелите си от дълга зима и пролетен студ физиономии. Детето беше в стихията си. Вече тича толкова бързо, че се налага да го гоним. :-)

Лютица е впечатляваща – наистина огромна крепост, а и доста добре запазена.



След като я обиколихме надлъж и нашир, минахме да видим Атеренския мост, по който е минавал старият път към крепостта. Ей, тези родопски мостове, като от приказка излезли! Красива е и река Армира с нежните си елши и слънчеви пролетни води.


Следващата ни спирка беше Вила Армира, която е принадлежала на тракийски богаташ. Какъв късмет, че не е осъществен проектът за язовир, който е щял да залее останките от вилата. Строена е през І век, но е по-луксозна от много съвременни къщи. Запазен е откритият басейн, останки от подовото отопление и мраморните облицовки, а подовите мозайки са просто смайващи. Там не правих снимки – не остана време от гледане :-).

Отбихме се след това до село Свирачи, където има тракийска могила. После минахме автомобилистически през селата Мандрица и Долно Луково, където по-късно се върнахме пеша да разгледаме по-подробно. На края на деня стигнахме до село Меден Бук на брега на Бяла река и опънахме палатките. 


Напалихме огън и подпукахме великденските яйца. :-) Направихме си чудно пиршество, полято добре с червено вино за стопляне. Когато се отдалечихме от огъня обаче, усетихме с пълна сила априлското метеорологическо фиаско. Нощта беше възмутително студена. Горната ми половина преживя добре благодарение на верния ми полар, но останалата ми част замръзна почти безвъзвратно. 

На сутринта имаше тежка слана. След това се показа слънцето, все едно нищо не е било, и успя да ни размрази до такава степен, че вече бяхме готови за преминаване на Бяла река и обиколка на меандрите. Реката е пълноводна сега, така че водата ни стигаше малко над коляното. Беше забавно да се види върволицата от хора с навити крачоли и сграбчили в една ръка обувки, които балансират през бурното течение. :-)

По меандрите не бродихме дълго, защото ходенето беше усложнено от пълноводната река – но видяхме достатъчно, за да се убедим, че Бяла река не само е истинска, жива река, почти непипната от хората, а и че там се разкриват колосални възможности за разходки.


Изоставена каменна къща
Минахме през едно изоставено село и след това се разделихме на две групи – едните продължиха пешеходния поход, а ние се върнахме към Меден Бук с надеждата да приспим нашето момче. Както винаги то осуети нашия план, вилня в палатката, след което (отново противно на нашите планове) заспа в колата на път за Мандрица. Там отидохме да видим старите каменни къщи (огромни са) и да сръбнем бира на местния панаир – там имаше жонгльори с бухалки и една кака, която правеше огромни сапунени мехури за радост на децата и на нас. Имаше маскарад и какви ли не неща, които изпуснахме, защото пристигнахме късно :-), но поне кюфтета и бира бяха останали. :-)

Разгледахме Мандрица и след това отидохме до Долно Луково да разгледаме старата църква. За наш късмет тъкмо я отключваха и успяхме да чуем много интересна и сладкодумна беседа от кметицата на селото. Момченцето се отегчи да стои вътре и отиде да си играе с една пухкава котка, която дебнеше пред вратата и търсеше кандидати да я галят.


Тази църква ни впечатли със стенописите си, изографисани от местни майстори, с изящната дърворезба на олтара, и с факта, че в олтарното пространство имаше кладенец. А беседата си беше забележителна сама по себе си, пълна с разнообразни истории.


Воденичен камък - стъпало на входа на църквата
На другия ден трябваше да се връщаме към София, но решихме все пак да видим защитената местност над Ивайловград, където растат прекрасни орхидеи. Имахме късмет и намерихме няколко цъфнали.

Паяковидна пчелица
Последното място, където се отбихме, беше село Пелевун. Кметът ни отключи музея и ни разказа за трудния живот в този откъснат край на страната. Научихме и повечко подробности за капитан Петко Войвода, който е развил доста дейност по тези и други места и е вгорчил живота на не един и два турски отряда преди Освобождението. 

Площадът на Пелевун
Накрая посетихме площадката, на която за съжаление нямаше прясна храна и съответно нямаше птици – но се възхитихме на природозащитния ентусиазъм на човека, който сам се занимава с подхранването на лешоядите. По пътя видяхме и парченце от село Кобилино – още едно скрито родопско кътче, навестявано само понякога от местни туристи или белгийски скаути.

Пътят към дома беше дълъг, но весел – момченцето не спря да ни разсмива със смешни думи, звуци и физиономии. :-) А като се прибрахме, първата ни работа беше не друга, а да разгледаме какво има в градината. Заварихме пълното априлско великолепие. След което си легнахме с празнични мисли, защото предстоеше годишнина от нанасянето ни в къщата и още по-важно – вторият рожден ден на нашия потомък.

Ехей! Няма нищо по-хубаво от това да скиташ, да се прибереш в пъстър цветен дом насред пролетна градина и да си мислиш красиви априлски мисли! :-) Сега ни чака следващата експедиция – този път с родители по нашите любими села. Дано има по-малко дъжд и вятър!











21 април 2011

Firsts

Първата салатка от градината - рукола, кресон, нежни марулки и хрупкав зелен лук :-)


А докато късах зелените листа, чух как във върбата отвъд барата пропя първият славей!
Новината от вчера пък е, че пристигна Номер Две. Вторият щъркел. :-) Толкова се радвам, че нашият мил пернат приятел, дето го валя априлският сняг, вече не е сам!
Настроението при нас става все по-ярко и искрящо. :-) Така е хубаво да е Пролет!

18 април 2011

Априлски поздрав от градината

Понякога като седя в градината, се сещам за далечната 2009, когато се нанасяхме в сегашния ни дом - спомням си миризмата на застояло в къщата и преплетените гъсталаци от къпини и повет в градината. Сега на фона на окосената трева и прясно разкопаните лехи ми изглежда странно, че нашият любим двор някога е бил толкова обрасъл.


Сега на мястото на тези повети има малко парниче със салати, репички и лук. :-) И в градината растат най-различни други красиви, радващи и вкусни неща... :-)
Тази година за съжаление априлското време не е много пролетно и растенията напредват доста бавно. Липсват им слънцето и топлият дъжд. И на мен ми липсват също. 
След снежната изненада за щастие имаше един ден, подходящ за работа в градината, вдъхновяващ със слънце и нещо като топлина. Миналата събота падна такова копаене и заравняване, плевене и изкореняване, поливане и садене, че още ме болят краката :-) 
Ясето също участваше. :-) 
Навсякъде се търкалят инструменти и чували с тор. Купих си нова остра лозарска ножица да мъча поветите. И още сума ти семена. Колекцията от семена стана толкова голяма, че трябваше да я преместя в нова кутия. Всъщност най-добре ще бъде тия семена да ги измъкна от новата им кутия и да ги засея. :-)

Не знам само къде ще намеря място. Градината е голяма, но много трудно се завладяват земеделски площи. Борбата с коренищата е едно на ръка, но и пръстта много не я бива...Една сива глина има, която ме хвърля в отчаяние, като се лепне на лопатата. 
Нищо, нали не сме зависими от плодовете на земята, за да оцелеем - все ще се преборим за някой домат и тиквичка! :-)


Ето я кутийката ми със семена, която е постоянен обект на интерес от страна на най-младия градинар. С него онзи ден сяхме домати, краставици и тиквички и той с голямо внимание поставяше семената в дупчиците им. :-) Жалко, че по-късно със същото внимание изкорени две поникнали тиквички и една краставичка. :-/ 

Цветната градинка е много пъстра и весела, постоянно навестявана от припрени пчели и ярки пеперуди. Много ми харесват земните пчели, дебели и пухкави като раирани мечета. :-) И една пеперуда, която прилича на колибри с бързо пърхащите си крилца и дълъг хобот. 

Сега си мисля, че би трябвало да имам повече бибил (така Ясето нарича зюмбюлите :-)). Толкова са уханни! 




Много ме радват и малките нарцисчета, и новите лалета, и шарените късни иглики...Също и цъфналите жълти храсти, глухарчетата, поникнали в паважа, сладкият шибой и белите цветове на сливките.


Ех, чакам сега пролетната топлина, която ще накара семенцата да покълват, а поникналите вече растения да нарастват...Защо е такъв намусен този април? 




Хайде, слънце, идвай, че колко много градинарстване ни чака! :-)

14 април 2011

Ааааааааааааа!!!!!! Сняг!

Тази сутрин погледнах през прозореца и за малко да се капична. През нощта е валял сняг! На 14 април имаме побелели от цвят дръвчета и побеляла от сняг поляна. Направо съм в шах. 


И честно казано, започвам да се дразня. Искам си пролетта. Искам я топличка и весела, БЕЗ пронизващ вятър, дошъл сякаш от някой минал ноември, и БЕЗ сняг, ако обичате.
Сещам се пак за Питър Мейл - според него провансалците приемат лошото време като лична обида. Ей, да се не види, днес много съм обидена!
Я да погледна прогнозата за времето - че ако ще настъпва ледников период, поне да се подготвя. Ех, явно още не е минал сезонът на масалата....

12 април 2011

A Year in Provence

"The people of Provence greeted spring with uncharacteristic briskness, as if nature had given everyone an injection of sap.
The markets changed abruptly. ... Flowers and plants and tiny new season vegetables were everywhere, and café tables and chairs sprouted on the pavements. There was a feeling of activity and purpose in the air." 
                                                  ***************
Чета A Year in Provence на Питър Мейл и се наслаждавам на безгрижната атмосфера на Прованс, описана със свежо като пролетен полъх чувство за хумор. :-) Сутринта се смях с глас на разказа за кухненския ремонт, който според Мейл наподобява окопна война, "with long periods of boredom, interrupted by bursts of violent and noisy activity".

Явно тези провансалски майстори са неповторими. :-) Не мога да устоя да цитирам още:
"It was startling to see and hear the joyful ferocity with which the three masons pulverised everything within sledgehammer range. They thumped and whistled and sang and swore amid the falling masonry and sagging beams, stopping (with some reluctance, it seemed to me) at noon for lunch. This was demolished with the same vigour as a partition wall - not modest packets of sandwiches, but large plastic hampers filled with chickens and sausage and choucroute and salads and loaves of bread, with proper crockery and cutlery."

Спирам с цитатите и най-горещо препоръчвам тази книга, както и другите две на Мейл, които съм чела - A Good Year и French Lessons (и двете са преведени на български). Само едно предупреждение - не сядайте да ги четете, без да сте се запасили с достатъчно количество хубава храна. Прозата на Мейл предизвиква не само копнеж по френския юг, а и неудържима лакомия. :-)

06 април 2011

Щъркел!


Появи се още на 1 април (тогава и го снимах), но чак сега се сетих да постна снимката. Чакаме скоро и Номер Две да долети :-))) Между другото нашият съсед твърди, че като дойдат щъркелите в наше село, се разваля времето. :-))) Ах, този щъркел, вгаднява времето на половин България! Ама на нас ни подобрява настроението пък!