В един влажен и хладен януарски ден ходихме да изследваме странния обект, наричан Марков камък. Представлява около 14 метра висока четвъртита колона, строена по римско време от каменни блокове, която стърчи озадачително посред орната земя края пътя между селата Мусина и Лесичери. Смята се, че е бил част от мавзолей, издигнат в чест на знатен римлянин.
Има нещо забавно и възхитително в тази древна останка сред нивите. В миналото е имало опити да бъде съборена, за да не пречи на земеделските дейности, но по неведом начин е била запазена. Тракторите и комбайните я обикалят, от шосето няма път до нея, а трябва да се гази през нивата. Кой знае как е изглеждало това място преди 2000 години.
Ясен и Вихри са малко археолози и малко иманяри по душа и на такива места могат да стоят часове наред в търсене на интересни предмети - мънички отломки от керамика с цветна глазура, парченца кости или камък с издялана украса. Нищо не взимаме със себе си, само гледаме, дивим се и снимаме.
След като огледахме колоната и близката могила (разровена от иманяри, разбира се), хлътнахме в горския пояс между нивите. Там намерихме приказно царство на всевъзможни гъби, плесени и водорасли - безброй паднали и гниещи дървета, сенки и влага, благоприятни за гъбеното разнообразие. Вървяхме и се радвахме на тайните места и неща - рекичка, която се вие под преплетени клонаци и провиснали лиани, покрита с мъх стара чешма, хралупи, пълни с вода, полянки от мъх върху стари дънери, рисунките на короядите по дърветата. Всяка гора, дори най-усвоената и променената от хората, е пълна с интересни форми, цветове и създания.
