25 юни 2012

На Еньовден


Станахме преди слънцето и понеже не ни се искаше да будим момчето за разходка по полята, брахме билки в двора, слушахме птичите песни и мощното кукуригане на съседските петли. Разходихме се боси в росата. 

14 юни 2012

На село

Ходихме два пъти наскоро. Втория път за череши.
Обичам това място. Толкова обичам, че за да се стигне дотам, се минава през Искърския пролом. Обичам спокойствието и меката светлина и пъстрата градина, изтегнатите мързеливо котки, уханията на манджи от бабината кухня, дългите обиколки из градината в търсене на неща за откъсване и изяждане. 

Спомням си един летен дъждовен следобед, когато дъждът валеше върху слънчева светлина, а аз обикалях из градината и си късах и отскубвах разни вкусни неща - тук краставичка, там морковче, свеж магданоз, разни плодчета, бях преизпълнена с детско блаженство и търсаческо вълнение. На село има мир. И усещането за нещо, започнало много отдавна. Дърветата, садени от прадядо ми, са там, редом с новите овошки на майка ми. Там някак си принадлежа, с мястото се притежаваме взаимно. Всичко е така успокояващо познато, преливащо от спомени.

И много ми харесва колко много птици има в нашия двор. Все се каня да направя един видов списък, да видя колко различни вида съм виждала в и от двора. Спомням си един ден как баща ми се втурна в къщата с вик "На крушата има ято папагали!" :-) Е, пчелояди бяха. А колко беше интересно, когато авлигите гнездяха на ореха - стоях в градината и се правех на храстче, гледах с бинокъла как малките със смешните перчеми протягат голи вратове, после се учиха да летят и вдигаха страшен шум...Пък една зима на старата ябълка отзад дойдоха 30-тина планински чинки. Един приятел искаше да опъва орнитологична мрежа в двора ми. :-) Не давам. 

Това ми напомня за онзи хотел при село Пчелари в Източните Родопи, дето сядаш на масата отвън на сянка с бира и над главата ти - белоглави и египетски лешояди, сокол скитник, белоопашати мишелови, бързолети, чавки и какво ли не. Но за това друг път ще ви разкажа. 

Ето какво има на село.

Бабина питка

Цъфнали клематиси
 
Вишни

Дядо и внуче търсят диви ягодки в тревата

Вишни...

Плановата комисия заседава

Ето ги ягодките!

Котенца

Джини 

Котката Митка

Нисък лилиум
  
Старият бряст

Гледка към наше село
 
Гайлардии

Котаракът Рашо медитира под розите

Маргаритки

И рози
 





Прабаба и внуче правят баница

Крем, цъфнал в полето

Просторите, където живеят сврачките и овесарките. И Врачанският Балкан в маранята
 
Футбол с гумени ботуши

Скорци по жиците
 
Цоп :-)
И някъде измежду всичкото това - споменът за безброй диви разходки, само аз и майка ми, аз с бинокъл на врата, тя с шише вода в ръка и с торбичка за билки, жега по Мащерковия хълм и чучулигите високо горе пеят, деретата с мъхнати камъни, несъществуващите пътеки между къпини и шипки, мишеловският крясък, узрелите къпини край шосето, черешовите дървета по Заминец, люляковата поляна на Веслеца, залезите над Врачанските скали....Толкова много радост, събрана през годините.

13 юни 2012

19:30 Орлов мост - за нашите гори


Днес бяха гласувани промените в Закона за горите. 

Какво се гласува днес: 
След 20 г. приватизация и други форми на ограбване на националното богатство дойде ред и на последното, което остана все още държавно - горите и защитените територии. Държавните гори и защитени територии заемат 20 % от територията на страната и са последният публичен значим ресурс, който все още не е преминал в частни ръце. С приемането на измененията на Закона за горите се въвеждат редица нововъведения, които ще доведат до намаляване на площта, застрояване и изсичане на горите и защитените територии, като: 
- за първи път от Освобождението насам държавата позволява на трето лице да строи в чужда собственост без да има съгласието на собственика и без необходимото обезщетение; 
- за първи път от 1931 г. насам (когато е обявена първата защитена територия у нас) държавата ще даде възможност на частни лица и компании да строят в защитените територии държавна собственост; 
- за първи път от 1955 г. държавата позволява да се ползват държавните гори двойно над техния естествен прираст, което ще доведе до намаляване запасите на дървесина; 
- за първи път от 1991 г. насам (когато се приема Конституцията) държавата разрешава земеделските земи да се застрояват за цели, които не са свързани със земеделието, като например ски курорти и голф-игрища; 
- за първи път от 1991 г. насам държавата създава отраслова схема за държавна помощ - за строителството на ски-курорти и голф игрища, освобождавайки ги от дължимите държавни такси за промяна на предназначението на имотите; 
- за първи път от 1996 г. (когато влиза в сила Законът за държавната собственост) се дава възможност публичната държавна собственост да се утежнява с вещни права, които се раздават без търг само с решение на министъра на земеделието; 
- за първи път от 1997 г., когато започна реституция на горите, държавата ще разреши на частните собственици на гори с големина до 20 декара да могат да ги секат без каквито и да е регулации от страна на държавата; 
- за първи път от 1925 г. крайречните гори няма да се водят вече гори и ще могат да се изсичат без никакъв контрол от собствениците им.


Да се съберем на Орлов мост днес 13.06.2012 в 19:30, за да покажем, че НЕ сме съгласни малък брой богаташи да се облагодетелстват за сметка на всички нас и на хубавата ни природа!