01 ноември 2018

Весел хаос

В момента съм сама вкъщи с пет деца на възраст от 5 до 9 години, две момиченца и три момченца. В другата стая цари оживление и игра на Rummikub, чуват се кикот и доволни звуци.  Котката е при децата, естествено, защото тя всъщност е едно от тях. 
Седя си аз тук и си мисля каква радост е човек да наблюдава детството отстрани. Тъкмо това е най-правилният му вид. Пет деца, които се радват да са заедно, толкова се радват, че преодоляват всякакви дрязги (които впрочем са изключително редки) по начини, от които повечето възрастни могат да се поучат. Свободни са да тичат и беснеят, да си строят къщурки в дворната и извъндворната джунгла, из гори и поля или на конната база, да копаят язовири във вадата и да се плескат с кал, да прегръщат котки, кучета и кокошки, да наблюдават пеперуди, червеи и птици. Днес стояха горди до купчината земни ябълки, които бяха изровили, и подозирам, че в следващите дни ще пада голямо хрупане на сочните грудки. 
Всичките ме слушат, когато поискам нещо от тях, дават вид да имат доверие, че няма да ги занимавам с излишни и безсмислени неща. Не ми се налага често да ги надзиравам. Дочувам, че Яската усърдно въвежда ред, следи всички да си мият ръцете и да си прибират чините след ядене. Харесва му да шефства, но рядко злоупотребява с позицията на най-голям. Другите са склонни да се съобразяват с разумни искания, но се борят срещу всички видове произвол. :-) 
Обичам, че (все още) няма разделение между момчета и момичета, малки и големи, всички участват в игрите според силите си, никой не е изолиран. 
Онзи ден се подхилвах тихичко, докато слушах Ясен и Аро в кухнята да обсъждат най-добрия начин за приготвяне на пържени яйца. Само аз си знам колко усилия съм положила в миналото, за да не се намесвам в кухненските занимания на Ясен и Вихото. :-) Усилията си струват. Спомних си как Вихри и Йоана навиваха баници с тиква през зимата и как Вихото бъркаше тесто за гофрети, които после опече под надзора на брат си. Ура за Иван, че научи Яската да прави гофрети. 
Всичките дечица са превъзходни. Разбира се, че понякога беснеят, карат се, пищят, лигавят се, упорстват, бойкотират храна, правят сцени и мрънкат до стапяне на родителски мозъци - но това са винаги извънредни явления, не са естественото състояние. Естественото състояние е търчене във всички посоки, откривателство и измисляне на игри. :-)