15 септември 2014

Мисли по повод 15 септември

Преди 20-тина години на тази дата сигурно щях да проскърцвам тихо със зъби при мисълта, че ваканцията е свършила и омразното училище пак започва. Днес ми е много приятно, че 15-ти септември е просто един обикновен ден, в който не се случва нищо специално. Съседите режат дърва, децата се разхождат наоколо, кокошките тихичко си кудкудякат и ровичкат из калта, слънцето се показва между облаците. Приятно и мирно е тук, на село.
Жалко е, че спомените ми от училище са с оттенък предимно на досада, отегчение и раздразнение. Толкова различно е това усещане от въодушевлението, което изпитва човек, когато наистина научи нещо ново, нещо истинско, важно и вълнуващо. Леко ме е яд на училището, че през огромна част от времето заместваше свежестта на откривателството с монотонност и каканижене и сивота.
Вчера си мислех за тези неща, защото за пореден път в живота ми ми се случи да прочета текст, който ми показа колко погрешни са нещата не само в местната училищна система, а и на разни други места по света. Ценното е, че този текст не е просто критичен, посочващ с пръст недостатъците на училищното образование, а е пълен с нови за мен и въодушевяващи мисли и идеи. Темата е преподаването на математика в американските училища, на пръв поглед не особено интересна тема, но си струва да се прочете от всеки, който има отношение към училищното образование.
Ето това е началото на заешката дупка (как попаднах там, не е важно :-)). Оттам полюбопитствах да прочета есето на Пол Локхарт, за което става дума в текста, A Mathematicians Lament (ето тук има pdf, конвертирах с Calibre в mobi и сега чета на Киндъла). Еее, супер готин текст. Човекът, освен че е математик, умее и да пише. :-) На много пъти ми се случи да възкликвам „ДА! Това е! Точно така! My sentiments exactly! Brilliantly put!” Страшно ми допадат мислите на този математически Джон Холт. Ето тук има няколко представителни цитата. 
Признавам си, че не съм в състояние да изпадна в чаааак такъв възторг от математиката, че да я смятам за изкуство или за най-естественото човешко занимание, но не мога да отрека потенциала й да смайва, да дава криле на въображението и да води ума към забележителни простори. Математиката наистина може да бъде възхитителна. Жалко, че в училище ни я пробутват в такава съсухрена форма и с такова неприятно отношение. И жалко, че по същия начин ни пробутват цял куп области на знанието и реалността, до такава степен лишени от жизнения си сок, че направо присядат на душата.
Та днес, на 15 септември, съм много доволна, че мога да си седя, да чета есето на Локхарт, да слушам дъжда и да се ровя из всякакъв вид интересна информация, далече от скуката в училищните сгради. :-)

10 септември 2014

Яската мореплава (преди и сега)

Ето го Ясен на ферибота за Тасос преди четири години:

И ето го Ясен на ферибота за Тасос преди няколко седмици:

Детето расте, хехе. :-) Докато пътувахме, Ясен каза: "The more sea I see, the better I feel". И аз така, мойто момче, и аз така!
Скоро ще пусна още снимки от тазгодишния Тасос.