22 септември 2010

Amen, I'm Alive!

Всичко изглежда по-ясно и рязко в ниската светлина, и човек почти без да иска успява да разбере, да чуе и види неща, които иначе са твърде фини за затъпелите му сетива. Трябва да си захлопнал и залостил всички прозорци на душата си, за да не усетиш Магията, която се процежда със слънчевите лъчи между листата в този миг, когато лятото и есента още седят на тревата ръка за ръка. 
Този миг е за спомен. В него протягаш длан към небето, препълнена с малки находки от дивното лято, и септемврийското слънце ги благославя, за да те топлят във все по-хладните дни. Като Роня, дъщерята на разбойника, си събрал своята златна лятна пита, като Дъглас си бутилирал своето вино от глухарчета. Всичко е готово. Още малко и ще падне последният летен дъх, който ще бъде понесен от вече есенен вятър. 
Остава само едно. Какво е това, което дебне като сянка из цветната леха, в крилата на птиците, което тактува в стъпките на мравките? Какво?...

"Баща им се разсмя, обядът свърши и те поеха отново към сенчестите поляни да търсят лисиче грозде и ситни диви ягоди, приведоха се към земята и тримата, започнаха пак да берат и не спряха, докато кофите не натежаха, а през цялото време Дъглас, затаил дъх, си мислеше: Да, да, пак приближава! Ето на, сякаш ми духа във врата! Не се оглеждай! Работи. Бери, пълни си кофата. Погледнеш ли, ще го подплашиш пак. Не го изпускай този път! Но как, как да го примамя тук, пред мене, че да го видя, да се срещнем очи в очи? Как? Как?
- Имам си снежинка в кибритена кутия - обади се Том, вгледан усмихнато в ягодовия сок, обвил ръката му като ръкавица.
О, я млъкни! - поиска да извика Дъглас. Но нали неговият вик щеше да събуди ехото и да пропъди Нещото?
А всъщност - чудна работа! Том бъбреше неспирно, но вместо да побегне, Нещото приближаваше, не се плашеше от Том, Том го примамваше със своя дъх, самият Том бе част от Него!
- Още от миналия февруари - изкиска се Том. - Подадох навън празна кибритена кутия в една снежна буря, кацна тлъста снежинка, затворих кутийката, изтичах в къщи и я бутнах в ледника!
Близко е, съвсем близко. Дъглас следеше захласнато движещите се Томови устни. Щеше му се да избяга оттам, защото знаеше, че отвъд гората се вдига гигантска приливна вълна. След миг тя ще се стовари отгоре им, ще ги помете, ще ги отмие завинаги...
- Да, уважаеми - възхищаваше се Том и продължаваше да бере. - Аз съм единственото момче в цял Илинойс, което си има снежинка посред лято. Скъпоценна като диамант, няма лъжа. Утре ще я отварям. От мен да мине, Дъг, и на теб ще ти я покажа...
Всеки друг ден при тези думи Дъглас би изсумтял, би го плеснал, би го обвинил в нагла лъжа. Но сега, когато голямото Нещо се беше вече втурнало към него, когато вече се спускаше през ясния въздух право отгоре му, той едва кимна, затворил очи.
Учуден, Том спря да бере и се извърна да види брат си.
Превитият към земята Дъглас му се стори чудесна мишена. И Том се метна връз него, полетя с вик и го повали. Паднаха, сбиха се и се претърколиха.
О, не! Дъглас отпъди мислите от ума си. Не! Но отведнъж... Да, всичко е наред! Да! Нито сплитането, ни допирът на телата, нито пък падането на земята - нищо не бе отпратило назад приливната вълна, която се стовари точно в този миг, накваси ги и ги отми с грохот по тревистия бряг, навътре към гората. Юмруче го удари по устата. Усети вкуса на ръждива топла кръв, сграбчи Том, стисна го здраво и останаха да лежат в тишината, сърцата им биеха до пръсване, а въздухът съскаше през ноздрите им. Накрая бавно, почти уверен, че всичко наоколо е изчезнало, Дъглас леко открехна едното си око.
И всяко нещо си беше на мястото.
Светът, като грамаден ирис на едно още по-гигантско око, отворило се също току-що, за да огледа всичко, го наблюдаваше втренчено.
И той разбра какво е било онова, което се бе хвърлило отгоре му, за да остане с него - и вече нямаше да му избяга.
Та аз съм бил жив! - възкликна Дъглас.
Пръстите му трепнаха, обагрени от кръв, като трофей от непознато знаме, забелязано едва сега, до този миг невидяно, а той се питаше на коя страна воюва и каква клетва е дал. Прегърнал Том, но без да осъзнава, че го държи, той допря свободната си ръка до тази кръв, сякаш кръвта би могла да се откърти, да се вземе на длан, да се оглежда от всички страни. След туй пусна Том и остана да лежи по гръб, с ръка протегната към небето, стана само глава, от която очите се взираха като стражи през бойниците на неизвестен замък в един мост - ръката му, и в пръстите, където яркият кървав вимпел трептеше на светлината.
- Лошо ли ти е, Дъг? - запита Том.
Гласът му долиташе от дъното на зелен мъхест кладенец, изпод водата, тайнствен, далечен.
Тревата шептеше под тялото му. Той отпусна ръка и усети мъхестата ножница на власинките по тревата, усети как далече някъде, чак долу, пръстите пропукват в обувките му. Вятърът въздъхна край ушите му. Светът се плъзгаше, ярък и шарен, по стъкления овал на очните му ябълки и той го наблюдаваше, както се виждат образи, разискрени в кълбо от кристал. Цветята бяха слънце и разжарени петна от синева, пръснати из гората. Птиците прехвръкваха като камъчета, разпилени по огромното обърнато езеро на небето. Дъхът му гладеше зъбите, нахълтваше леден и излизаше разжарен. Насекомите тряскаха въздуха с електрическа яркост. Десет хиляди отделни косъма пораснаха с една милионна от инча на главата му. Чуваше ритъма на сърцата-близнаци в ушите си, третото сърце туптеше в гърлото му, двете сърца пулсираха в китките му, истинското сърце блъскаше в гърдите му. Милионите пори по тялото му се разтвориха.
Наистина съм жив! - помисли си Дъглас. - Досега не съм го знаел, или съм го бил забравил!
Извика това гръмко, но безмълвно, поне десетина пъти! Гледай, гледай! Вече дванайсетгодишен и чак сега! Чак сега да открие този безценен часомер, този светлозлатен часовник, с гаранция за седемдесет години, оставен под дървото и намерен по време на боричкането."


Nickelback или Hollies? Няма значение - важно е само да извикате в ясния въздух по вятъра! И да чуете ехото в душата си.


Amen, I'm alive!





Текстът е от "Вино от глухарчета" на Рей Бредбъри, превод Жени Божилова. 

02 септември 2010

Гласове: Stevie Nicks

Стиви Никс, "Fleetwood Mac", повече думи не са нужни.