Днес всичко навън ми казва "пролет". Чакайте, чакайте малко! Не е ли още февруари? Няма ли все още половин метър сняг навсякъде? 

Ха, явно остарявам, защото всяка година ставам все по-предпазлива в надеждите за запролетяване. :-)

Но сега ми е трудно да устоя на нещата, които се случват навън. Слънцето пече. Снегът се топи и се стича на вадички по стръмните улици. Кучетата подтичват с вирнати опашки. Синигерите са се разпели. 

Одеве в двора на читалището един боров синигер дойде на метър и половина от мен да ме разгледа. Пропя кукумявка. Една сойка кацна на близкия клон, измяука, изскърца и изкрещя. Наизлезли са косове. Пеят кълвачи. Една муха жужи на прозореца в антрето. 

Снежният човек (Номер Три) се разпада. Небето е синьо и навън може да се ходи без шапка. 

Лъжлив февруари? Не ме интересува. Все пак тъкмо приключих с четенето на "Enchanted April". Мисля, че зимата вече не е актуална. :-) И предпочитам да вярвам на синигерите, отколкото на метеоролозите.