31 декември 2010

Looking back, looking forward

Последна публикация за тази година! Бре, кога мина!
Оня ден си преглеждах списъка с New Year's resolutions за тази година. Много нехарактерно за мен е да правя такъв списък, защото нивото на изпълнимост обикновено е депресиращо ниско. :-) Миналата Нова Година реших да пробвам какво ще стане, ако си запиша разни неща, които искам да направя през 2010. Е какво стана - ами това, че не само не съм изпълнила почти нищо, ами успях и да направя нещо голямо, което въобще не фигурираше в списъка. Пълен хаос, с две думи. Типично, биха казали някои. :-)
Сега погледът назад не е свързан с нещата, които е трябвало да направя, а с нещата, които се случват независимо от моите опити за планиране. :-)
Оня ден се взирах в личицето на нашия нов племенник (на месец и половина) и си представих нашето момченце - и то беше същото - мъничко, с неориентиран вид и привидно хаотични движения, леко като перце.



А сега, драги мои, ако го видите какво прави, няма да повярвате, че това е същото миличко момченце. Днес размахваше чука, опита се да счупи стъклото на библиотечния шкаф с дръжката на метлата и с най-сериозен вид имитираше как баща му си чисти зъбите с конец. Няма да изброявам всичко, на което е способен - само ще отбележа, че за разлика от едно време нито е неориентиран, нито движенията му са хаотични.



Друго нещо, което се случи независимо от моите планове беше, че си написах дипломната работа. С това годината се брои за успешна. :-)
Ама и други успехи отбелязахме групово и поединично!
Много съм доволна от преводаческата работа, която, макар малка по обем, беше страшно интересна.
Много си се радвам на напредъка в готварството. :-) Напоследък всичко е опасно вкусно. Освен туй започнахме да си печем сами хляба и да си квасим кисело мляко. А, да, и имаме кисело зеле. :-)
Ужасно съм доволна от градинарските занимания и резултатите от тях. То не бяха тиквички, краставици, домати, лук, чесън, тлъст босилек и разни други неща, за които не се сещам в момента. :-) А и цветята бяха чудесни! В правилното количество и разпределение.


Свиренето и музикалната просвета отбелязаха напредък. Меломанията е в разцвет по нашите земи. :-)

Четенето на книги също беше на ниво. Открих безброй ценности, например Туве Янсон.
По шляйския фронт се представихме задоволително, мисля, включително из Рила и по Тасос, а иначе къде ли не - по Банкя, Беренде, Кресна, Казанлък, Пазарджик, Беледие хан, Драгоман, Мирково, Малка Желязна, Горна Кремена, Жеравна, Русе....
Къщата придобива все по-приличен вид. От днес имаме пердета в кухнята. :-)


И още много неща. :-)
И въобще, ама въобще не възнамерявам да пиша за нещата, които не съм направила. Знам, че не е педагогично. :-)

Няма да поставям много цели за следващата година.
Искам да пиша повече в блога. И по-съдържателно. :-)
Искам да направя пътешествие в стария ми стил - с много приключения и влакови пътувания.
И ще изплагиатствам една цел от Бриджет Джоунс: I will purge house of all extraneous matter. :-)


И тъй, днес си заформихме чудесен край на годината. Опекох алфахорес,


а във фурната ни чакат чушки с боб и кисело зеле. След малко паля всички свещи и го удрям на празнуване, ама здравата! Като Карлсон! Искам да гърми и да се веселим! Босе-бисе-басе-бисе-бум! Тралала! И на 31 декември аз зеленце ще ям!
Босе-бисе-басе-бисе-бум!
Весело посрещане на Новата Година! И на всеки ден от нея! :-)

24 декември 2010

Празнични дни

Вчера украсявах резултатите от Голямото Печене на курабии. Урожаят и тази година беше нелош. :-) (Ужасен начин на изразяване, хич не е характерен за мен. Моят стил е „И тази година курабиите са перфектни”).



Най-много засега се харчат така наречените Hermits Cookies, но и лимоновите полумесеци на Кати и Нинче се радват на заслужена популярност.



А днес денят беше чудесен! Разходихме се до нашата борова гора, за да си отрежем един клон, който да играе ролята на коледна елха. По пътя Ясето смени три шапки, защото упорстваше да ги сваля и да ги мята с най-гъстата кал и най-мократа вода. :-)
Твърде безснежно за декември, но пък беше красиво...Докато се чудехме откъде да пресечем реката, пред нас излетяха две чапли – сива и бяла. 



Навсякъде лъщеше най-зеленият мъх, целият сочен и пищен, напил се с разтопения сняг.


Обичам брезите, които на фона на боровата тъмна зеленина направо светят!


В покрайнините на гората имаше безброй малки борчета-семеначета, които изглеждаха идеални за нашата цел.


Но и двамата с Иван нямахме желание да съсичаме млади дървета, които тъкмо вече са се устремили към небесата. Отрязахме си един нисък клон от стар бор и го помъкнахме към къщи.


Сложихме го върху хладилника полегнал, както си беше и на дървото. Като влизам в кухнята, той е така надвесен, че сякаш съм в гората, между живите клони.

.........

Искам да споделя с вас светлината в моята гора, моите коледни брези, а също и усмивката на едно момченце Ясенче, което обича дърветата, небето, и тревите, които са по-високи от него :-).

Пожелавам ви щастлива и красива Рождествена нощ и утро, изпълнено с радост и благодарност!

15 декември 2010

Кантучини



Страхотни станаха. Рецепта - от Ирина. Изпълнение - аз и Силве. :-) По-добре може ли да бъде?

Една хубава малка разходка

до Русе и Нисово

Не снимах много, почти само гледах, радвах се на светлини и очертания, на внезапно изникнали мисли


Радвах се на мечти
За пътища
За палитри
За див простор пред погледа
За срещи



Светлината след дъжда и снега беше нова и различна
Градът се промени
Пак



Красиво е
...
Дунав
Нощните светлини
Старите вагони в музея
Враните по платаните
Книгите
Улиците
...


В Нисово слънцето приканваше към котешки мързел
Там е пълно, пълно със сенки и с хоризонти
Стари орехови дървета и големи порти
Топли къщи




Така е хубаво това слънце
Ниско, тихо, протяжно
Светът е затаил дъх
Пред нещо голямо

02 декември 2010

Carl Larsson

декември без сняг, с много вятър
декември означава 
уют
мека светлина на свещи
безброй аромати - на чай, борови иглички, сладкиши
спокойни часове за четене на приказки
правене на коледна украса
и още много, много неща

за мен също
усмивка на дете
мъркане на коте
завръщане в Нарния

докато скитах с ръце в джобовете
през вселена от радост, красота и вдъхновение
открих при прекрасната Конша
ето този художник
Carl Larsson

това е подарък

думите свършиха пак









30 ноември 2010

Yet another pancake recipe! :-)

Още не съм я изпробвала, но изглежда приятно лесна.
Дъщерите на Джейми Оливър са невероятни скици, нали? :-).

23 ноември 2010

Приятни есенни дни :-)

Сутринта валя проливен дъжд с гръмотевици и ситна градушка, а небето беше толкова мрачно, че до 11 часа седяхме на лампи. Следобед духна вятър, небето засия, блесна слънце. В задния двор се получи същинска река! Отнесе саксиите и заобиколи върбата от всички страни. 

Междувременно......



...yours truly нападна запасите. 
Природните катаклизми винаги така ми действат.

В момента съм в катерицово настроение и трупам храна за зимата. Връзки праз, чували с картофи, буркани със стафиди, бутилки ром (как за какво? - за киснене на стафидите, естествено), кутии кафява захар, купчини шоколад.....И други такива полезни продукти, без които човек не може. 
Ах. 

От горното изобилие останаха само два шоколада и едни бисквити. Скоро започвам Печенето на Курабии, така характерно за моето поведение през зимата. 
Междувременно се вдъхновявам от креативните изблици на стари и нови приятели. Надникнете при Бу и Констанса!
Аз отивам да изключа печката, че да не омекне зеленцето и да не се препържи беконът. 

22 ноември 2010

Inspired :-)

...by Iceland!



Хаха, исландците са весела пасмина, а? Пуловерите са страхотни. И пейзажите не са лоши :-).
Песента е на Емилиана Торини, която изпя "Песента на Ам-гъл" в "Двете кули".
Няма как да не се вдъхнови човек. Исландия изглежда направо безумно място - лед и огън накуп - а също и дивна зеленина, гейзери, троли и какво ли не! Мхм, ще отскоча там някой ден!

20 ноември 2010

Есенни дарове

Толкова много прекрасност имам за споделяне, но някак не стигам дотам да седна и да пиша - изморих се от писане - думите не ми стигат, а в наличните се заплитам. Есенно време така се получава. Замлъквам, но в същото време очите ми стават големи-големи, като на Ясен, само гледам, мая се и се опитвам да запазя спомен за всичко съвършено, което се изпречва пред мен.













Толкова е тихо и истинско всичко сега.