25 април 2013

Още пролетна радост :-)

Преди няколко дни дойде първият щъркел в нашия квартал.
Вятърът носи цели воали от нежни бели венчелистчета, а заедно с тях и упойващ аромат на цъфнали дървета. Жужат пчели.
Толкова ми е леко на краката с пролетните обувки, че сякаш съм боса. :-)
Кошът за пране прелива от зимни пуловери.
По цяла нощ в градината пее славей, гласът му е толкова силен и ясен, сякаш отеква от сводовете на някоя катедрала.
Чакалите не се чуват, сигурно вече имат малки.
Понякога кукувица пее горе на ливадата, а друг път звънят звънците на съседските кози. Скоро съседът от долната улица ще започне да си пасе коня до нашата ограда и ще чувам цвиленето толкова ясно, сякаш конят е вътре в къщата. :-)
Като изляза в градината, където и да съм, до мен долита сладкото ухание на новите зюмбюли. 
Одеве неволно подплаших един малък гущер, който се припичаше на цимента пред гаража.
Много ми харесват тези прекрасни домашни червеноопашки, които обикалят из околността, кацат по колчетата в градината и потреперват с опашчици, прелитат от сливата на върбата и току припяват.
Вече има и много лястовича песен. 
В дни като тези не мога да не се радвам, че съм тук, толкова близо до земята и нейните живи дарове. На 26 април се навършват 4 години, откакто сме тук, в бялата къщичка сред зелената градинка! :-) 
















23 април 2013

Апчих!

Уф! При настинката, която имам, друго не ми остава, освен да си рецитирам Огдън Наш и да чакам по-добри времена.

The Common Cold

Go hang yourself, you old M.D.!
You shall not sneer at me.
Pick up your hat and stethoscope,
Go wash your mouth with laundry soap;
I contemplate a joy exquisite
I'm not paying you for your visit.
I did not call you to be told
My malady is a common cold.

By pounding brow and swollen lip;
By fever's hot and scaly grip;
By those two red redundant eyes
That weep like woeful April skies;
By racking snuffle, snort, and sniff;
By handkerchief after handkerchief;
This cold you wave away as naught
Is the damnedest cold man ever caught!

Give ear, you scientific fossil!
Here is the genuine Cold Colossal;
The Cold of which researchers dream,
The Perfect Cold, the Cold Supreme.
This honored system humbly holds
The Super-cold to end all colds;
The Cold Crusading for Democracy;
The Führer of the Streptococcracy.

Bacilli swarm within my portals
Such as were ne'er conceived by mortals,
But bred by scientists wise and hoary
In some Olympic laboratory;
Bacteria as large as mice,
With feet of fire and heads of ice
Who never interrupt for slumber
Their stamping elephantine rumba.

A common cold, gadzooks, forsooth!
Ah, yes. And Lincoln was jostled by Booth;
Don Juan was a budding gallant,
And Shakespeare's plays show signs of talent;
The Arctic winter is fairly coolish,
And your diagnosis is fairly foolish.
Oh what a derision history holds
For the man who belittled the Cold of Colds!

Ох, усещам как the Führer of the Streptococcracy марширува из носната ми кухина.... :-(

12 април 2013

Пролетна идилия

Опитвам се да превеждам с бебок в скута, той успява да натисне повече клавиши, отколкото аз.
Навън пеят славеи и цъфтят чудни нарциси и моите дългоочаквани преароматни зюмбюли.
Дойдоха най-сетне и при нас лястовиците (и селски, и градски).
Ясен е на село, гали котки и кара баба си да му чете коледни приказки.
Слънцето се редува с вятър и облаци.
Червеноопашките току прелитат от съседския покрив до нашия простор за дрехи, джанките са напъпили, мравки извират от всички пукнатини в моята кухня (добре, че шоколадът е на сигурно място).
Охлюви ненавистни се влачат из градината и дъвчат захласнати листата на моите рудбекии (гръм да ги тресне дано тези слузести твари).
Иван засади първите домати в оранжерията.
Всеки ден ходя из градината да видя какво ново е цъфнало, хрупам зелени листенца лук и се радвам на новия магданоз.
Вече планираме следващото пътуване, което вече ще бъде с палатки.
Пролетното почистване се отлага за лятото.

08 април 2013

Back home

Тъкмо навреме се прибрахме – изпреварихме студа. Включихме парното и се отдадохме на dolce far niente.
Изначалният план беше за Гърция на палатки с весели приятели, но аз настинах точно преди тръгването, а и прогнозите за времето някак не ни вдъхновиха много, така че палатките отпаднаха от плана. Мислихме за делтата на Марица и Дадя, мислихме, мислихме, докато ни се зави свят. Накрая Иван произведе хитрата идея изобщо да не ходим към Гърция, а да изследваме родните простори около Бургас и на юг към Странджа. Гениална мисъл (каквито в главата на моя мъж не липсват, хехе).
Прекарахме чудна седмица в гледане на птици и проучване на нови места! Това ни беше първото дълго пътуване с Вихренцето. Той от време на време беше малко скрибуцлив, но като цяло се държа прекрасно и нямаше вид да е силно потресен от скитническите пристъпи на родителите си.
Ясен преди известно време претърпя пълна трансформация на тема къпане (преди – рев, вой, трагедия, а сега – вода му дай на диването) и постоянно ни врънкаше, че иска да ходи на море. :-) Освен непрекъснато настоява да го водим на интересни места. Не мога да си обясня тая работа. :-)
И тъй, когато успея да преборя планините от мръсни дрехи, които се издигат навсякъде из къщата, ще погледна и що за снимки сме направили от пътешествието, и ще разкажа де бяхме и какво преживяхме. :-)

П.П. Само да се изфукам – на Атанасовското езеро видяхме толкова щъркели, че и по 2000 мартеници да имахме, щяхме да можем да ги свалим всичките. :-) А, и да отбележа за бърдуочърската хроника – на 30.3.2013 се навършиха 10 години от първата ми птичарска разходка под водачеството на истински орнитолог. :-)