Посядам на стълбите на юртата да чопля семена от бели ружи. Отдолу застава кокошката Сабрина и претърсва падналите люспи за някое пропуснато семенце. В това време кокошката Нели гордо оповестява, че е снесла яйце. Има право да се гордее, и още как, това ѝ е вече третото яйце в живота. Петелът Нелюнс също с гордост приглася, съпровожда Нели извън кокошарника и изпълнява мъничък танц пред нея, за да ѝ покаже колко е възхитен от новите ѝ способности.
Прибирам шепа семенца от ружи, да има за пролетната градина, после тръгвам да търся семена от латинки. Обичам този вид миниатюрни реколтички, които обещават градинарска радост през идната година.
Всъщност всичките ни реколти от тазгодишната градинарска дейност са малки. Стигна се дотам децата да влитат с надежда в оранжерията, а да излизат само с по някое изостанало жълто чери доматче в ръка или - голям късмет - някоя крива, но все още хрупкава краставица. Вихри хладнокръвно дегустира чушчиците, част от които са страховито люти, но измежду тях се намира и по някоя сладка. Тъпче хляб и леща в устата си, когато не улучи правилната чушка, и не се оплаква от лютивината.
На стълбите на юртата е слънчево, на моменти чак прекомерно горещо, каквото трябваше да е през подлия юли. Хубаво, че лятото си наваксва. Мога да се пека тук до безкрай. Наоколо прелитат сойки и големи пъстри кълвачи, явно шетат в събиране на есенни запаси. Подозирам, че скоро силно ще се активизират и мишките, които есенно и зимно време започват да напират да влизат в къщата.
Вчера откъснах последната роза от жълтия храст, исках да си я имам до мен, докато работя.
Обичам тишината, която настава в градината есенно време. Обичам просто да си седя и да гледам цъфналите астри и пчелите и да се ослушвам за далечен крясък на кукумявка. Жалко, че трябва да се връщам в юртата пред компютъра. За късмет имам за компания последната роза, шепа блестящи кестени, букет от жълти и оранжеви далийки и голямо слънчево петно, което бавничко напредва към мен. Обичам си милия мек, топъл септември.
