В чест на Слънцестоенето направихме първата си разходка в района. Макар и кратка, беше от вълшебна по-вълшебна, и всички много се радваме да сме под небето и да откривателстваме в пущинака. В едно разклонение на хотнишкия каньон открихме извор и малко езерце. Бръшляни и мъхове, алени листа от здравец, папрати и перлени капчици, скални пукнатини и подмолчета – чудеса имаше безспир и всички възклицаваха и се радваха, и викаха: „Вижте, вижте какво намерих!“ Вихри заяви с вид на експерт, че това е едно от най-хубавите места, на които е бил.
Привечер запалихме огън в двора – трудна задача, защото вееше силен вятър, който ни духаше дим и искри в лицата, в началото упорито гасеше слабите пламъци и почти успя да ни откаже от опитите да вдигнем огъня. Ние обаче не се дадохме. Спретнахме една хубава клада, за да призовем Слънцето от мрака, да приветстваме светлината, да изпратим в пламъците ядовете, които не искаме да взимаме с нас в новата слънчева година, и да си пожелаем блага за идните дни, седмици и месеци.
Най-прекрасният момент беше, когато Иван потегли в мрака с лопатата, пълна с живи въглени, за да окади всички ъгълчета и местенца из двора и къщата. Ние тръгнахме след него в тържествена процесия и се радвахме на великолепната гледка – в мрака от лопатата се сипеха светещи въгленчета като нападали по земята звезди, истински сияйни благословения.
После внесохме огъня в къщата и печката забумтя, запалихме от пламъка свещите и тъкмо в този момент угасна токът. Препекохме филийки на печката, пуснахме си „Here Comes The Sun“ и седнахме да похапнем джинджифилов сладкиш със сметана и банани.
И в този ден, както в повечето дни, имаше много проза и дразнения, но в крайна сметка магията надделя. Невероятно мощна и прекрасна е надеждата, която идва с нарастването на дните, с усещането, че животът и светлината се връщат след най-късия и тъмния ден. Разбира се, че сега тепърва предстоят ледени дни, снегове, мъгли, кал, вятър и киша, но важното е, че Sol Invictus е вече прероден в светлина.
Привечер запалихме огън в двора – трудна задача, защото вееше силен вятър, който ни духаше дим и искри в лицата, в началото упорито гасеше слабите пламъци и почти успя да ни откаже от опитите да вдигнем огъня. Ние обаче не се дадохме. Спретнахме една хубава клада, за да призовем Слънцето от мрака, да приветстваме светлината, да изпратим в пламъците ядовете, които не искаме да взимаме с нас в новата слънчева година, и да си пожелаем блага за идните дни, седмици и месеци.
Най-прекрасният момент беше, когато Иван потегли в мрака с лопатата, пълна с живи въглени, за да окади всички ъгълчета и местенца из двора и къщата. Ние тръгнахме след него в тържествена процесия и се радвахме на великолепната гледка – в мрака от лопатата се сипеха светещи въгленчета като нападали по земята звезди, истински сияйни благословения.
После внесохме огъня в къщата и печката забумтя, запалихме от пламъка свещите и тъкмо в този момент угасна токът. Препекохме филийки на печката, пуснахме си „Here Comes The Sun“ и седнахме да похапнем джинджифилов сладкиш със сметана и банани.
И в този ден, както в повечето дни, имаше много проза и дразнения, но в крайна сметка магията надделя. Невероятно мощна и прекрасна е надеждата, която идва с нарастването на дните, с усещането, че животът и светлината се връщат след най-късия и тъмния ден. Разбира се, че сега тепърва предстоят ледени дни, снегове, мъгли, кал, вятър и киша, но важното е, че Sol Invictus е вече прероден в светлина.
