Дрождичките :-)

Квасът ми се чувства много добре. Имам пълен буркан от 720 мл и направо се чудя какво да го правя. :-) Вчера ми беше много драго, като гледах пукащите се мехурчета и слушах лекото шумолене, което се чува от буркана.

Успокоих се - да отгледаш квас явно е по-лесно, отколкото си мислех. 

Не знам защо бях толкова убедена, че е трудно. Вероятно защото инструкциите, които бях чела преди, бяха трърде объркващи. И когато лепкавата смес от брашно и вода се вмириса и взе да се утаява, реших, че нищо не става. За малко да се откажа. :-) 

Обаче преди четири седмици какво да видя в блога на Тара - готварско предизвикателство за правене на квас и хляб. Нямаше как - трябваше да се напъна още един път. :-) С удоволствие следвах инструкциите на Тара, защото те типично по американски са написани като за dummies. Човек почти няма как да сбърка. Ето тук са първа и втора част. 

Квасецът ми сега е в хладилника на склад, защото в къщата има вече премного хляб и други тестени изделия. Но скоро пак ще го активизирам.

Това, което ми харесва в метода на Тара, е получаването на голямо количество квас наведнъж. Тоест не се налага човек да захранва до безкрай, докато му се получи достатъчно квас за един хляб. Другото приятно нещо е, че квасът може да се захранва само веднъж в седмицата. А когато човек реши да пече хляб, изкарва кваса от хладилника ден предварително да постои на стайна температура, захранва го и на другия ден взима, колкото му трябва.
Най-левият буркан на снимката е с кваса, който ползвах за печене на хляб, а другите са стояли известно време в хладилника, затова не са толкова мехурчести.

Така. Дрождите ги отгледах, но после дойде по-сложната част - изпичането на хляба. Сега съм в процес на изпробване на най-разнообразни методи и съотношения. Щеше ми се да ползвам машината за хляб, но засега карам на ръчно месене. 

За начало ползвах рецептата на Йоана, но смятам да пробвам и други. Първият хляб стана на нищо, защото не го оставих достатъчно да втаса. (Е, няма да отиде зян - на прозореца стоят на пост два коса, около осем врабчета и три-четири синигера, които чакат да дегустират резултатите от пекарските ми опити.) Вторият стана доста читав. Абе направо си е вкусен. Само дето забравих да му сложа сол. Ето го.

Мисля да поекспериментирам и със самото печене. Преди време пробвах да пека хляб с купичка вода във фурната - коричката става мека като на купешки хляб. Според теориите ако се държи водата само през част от времето, коричката трябва да стане чудно хрупкава. :-) Ще видим тая работа. Впрочем Василена Доткова също дава някои много полезни и интересни съвети за печенето на хляб.

Много ми харесва цялата тая пекарска история. Студените ветровити дни минават много бързо, когато човек се занимава с такива забавни неща. :-) Ясето също участва - онзи ден ми помагаше да изрязваме соленки и да ги редим в тавата. 

И тъй - печенето продължава. :-)

P.S. След като попрестоя, хлябът стана много вкусен. Мммм, с каймак и ягодов конфитюр...С лютеница и зеленчукова супа...Ох, прекрасност. Много съм доволна.