30 декември 2013

Веселото плячкосване на подаръци

Вчера из двора ми с весели писъци тичаха деца и дърпаха пакетчетата, които висяха от дърветата. :-) Вариация на плячкосването, организирано от Пипи в ей тази книжка. Миналата година Ясен ме кара да чета тази история най-малко 15 пъти, а може би и повече, докато самата аз напълно се заразих от идеята за едно такова увеселение.
Ако не сте чели книжката, ето за какво става дума - Пипи Дългото Чорапче кани всички деца от малкото градче една вечер да участват в оплячкосването на коледната елха. В двора на Пипи расте голям бор, който тя е окичила със свещи, сладкиши и безброй пакетчета с подаръци. След като се подкрепят хубаво с торта и какао, децата се покатерват на бора и обират всичко. Междувременно Пипи осиновява едно кученце и се случват и други интересни и вълнуващи неща. Но най-вълнуващото за мен си остава естествено самото плячкосване.
Ние бор в градината нямаме, имаме една супер бодлива хвойна, така че реших да не буквоедствам, а да послушам Иван и да окачим пакетчетата по всички дървета в градината. Основно бяха по ябълката и по някои джанки, имаше и няколко на хвойната, на върбата пък изведнъж поникнаха банани. :-)
Подаръците представляваха шоколадови украшения за елха, курабийки, мандаринки, кесийки с монети, коледни свещи и украшения, а също и разни дреболии като например мъничко тефтерче и един голям кламер с мече на него. Достатъчно беше, за да се осигури забавлението на трите по-големи деца и техните родители. А Вихри не успя да се включи в брането на подаръци, но гледаше с интерес :-). И получи банан от върбата, разбира се.
После децата нахълтаха вътре да играят, при което откриха стар забравен пакет с бенгалски огън от детските ми години (как е оцелял, не ме питайте). Запалихме го, което предизвика паническото бягство на котката и веселите викове на дечурлигата. За капак си запалихме свещички на крушата и си обещахме догодина събитието да бъде още по-мащабно. :-)

Когато човек има деца, трябва да се възползва, нали? И да се вдетинява колкото си иска напълно безнаказано. :-)

21 декември 2013

Зимното слънцестоене

Днес в 19:15 нашата планета ще префучи през точката на зимното слънцестоене. Днес е най-късият ден в годината, най-дългата нощ. И както в стари времена хората са изпълнявали най-различни ритуали, за да призоват светлината в този най-тъмен момент от годината, така и ние днес решихме да се позабавляваме, да поздравим слънцето, да вдигнем наздравица за Светлината и живота, който тя носи.
Най-важната част от празненствата в този ден е разпръскването на мрака. Но с уважение. Мракът е мястото за тишина, поглед навътре, за почивка и обновяване, за събиране на сили, за тъгата, за почитането на изгубените и отминалите неща. Мракът е пространството, което посреща светлината.
Точно сега се случва the Rest and Quiet Renewal of Winter, както се казва в едно мое така любимо стихотворение, и сега е мигът да се зарадваме точно на това. :-) На момента преди изгрева, когато всичко застива в очакване. На тишината, която е най-дълбока точно преди да започне музиката.
Днес се веселим. :-)
Разходихме се покрай рекичката, замръзнала в красота.

  

Намерихме чуден прясно отсечен елов клон, който ще ни послужи за коледна елха, толкова кичест и зелен. И един дънер за бъдник. Когато се събудят децата от сън, започва паленето на огньове и свещи! След като се порадваме на зимното тъмно небе, нека поканим светлината да се върне при нас.
Иван донесе в кухнята печката от гаража, така че ще имаме огън и вътре. И за да се сгреем напълно и всестранно, мисля да забъркам едно греяно вино. А за децата чай и безалкохолен гльог. :-)  
Мракът тази нощ няма да е пълен, защото Луната расте, пълнолунието наближава. Но толкова по-хубаво - колкото повече светлина, толкова повече радост! Някъде близо до Луната ще видим и Юпитер с четирите Галилееви спътника, наредени по два от двете му страни. Магическа гледка.
По-късно ще пиша още за нашите веселби! :-) Междувременно ви желая много радост и щастливо начало на астрономическата зима!


П.П. По залез запалихме в средата на двора нашия огън. Иван и Ясето бяха натрупали хубава кладичка, която весело се разгоря. Прескачахме я и пекохме на жарта Stockbrot (буквално "хляб на пръчка"). Ползвахме обикновено тесто с мая (ето тази рецепта на немски, има и снимка). Стана много вкусно, особено с дюлевия конфитюр на баба. Остана ни тесто, от което си опекохме кифли за закуска за следващия ден. Пренесохме си огъня вътре в печицата и загряхме тенджерката с греяното вино (рецепта). За Ясен имаше подобно питие, само че не с вино, а със сливов компот, стана много вкусно. Напалихме много свещи и лампичките, наизвадихме курабийките :-). Беше топло и уютно, котката мъркаше, децата се веселяха (Ясен беше особено доволен от новата си количка.). Имаше и постни сарми с киселото зеле на Иван, с булгур и гъби и червени чушки и сушени доматки. :-)


Един прекрасен зимен ден, пълен с радост и сладост! Дано има още много такива и при нас, и при вас. :-)

18 декември 2013

Преди месец по Пътя на коня и лъка

На 19 ноември в един леко хладен ден с облаци и пронизващ ветрец се озовахме под северния склон на планината Чепън, до село Лопушня. Там на открито място стоят три истински монголски юрти и дървена къща, а наоколо пасат коне. Посрещнаха ни с гостоприемен лай група едри кучета, които при слизането от колата ни наобиколиха и пожелаха да ги чешем, галим и потупваме. Ясен леко се позамисли дали да слезе от колата и да се озове насред тези приятели, всичките високи колкото него, но накрая баща му го убеди. :-) Стопаните на кучетата са Владимир и Лидия, двама ентусиасти на тема коне, които живеят мечтите си на територия от 80 декара, учат хората да яздят и се забавляват и вживяват в изкуството да стрелят с лък от кон. Поканиха ни в дървената къща с бумтяща печка и задруга мъркащи котки, кожи по стените, колчани със стрели по ъглите на стаята. Поседнахме на чаша билков чай с мед да решим защо всъщност сме там. :-) Да си призная, мен Иван ме подтикна. :-) Особено силно беше желанието ми да видя юртите, но и идеята за езда ми се стори интересна. Докато си приказвахме, Вихри се спусна на пода и с бодра стъпка запълзя към котарака Боянчо. Очаквах всеки момент изфучаване, прасване с лапа по носа на Вихрен и възмутено оттегляне на котака, но не - закротиха се двамата в миловидна картинка - Вихри започна да меси Боянчо в пълно възхищение със звуци, наподобяващи бебешко мяукане, а котаракът имаше не особено недоволен вид. Е, когато Вихри се опита да го меси ожесточено по гушата, котето се принуди да се оттегли. :-)
Чаят свърши, дойде ред на същинската част. Аз на кон. Ха. Честно казано аз съм горе-долу като Ясен - най-добре се чувствам, когато и двата ми крака са здраво стъпили на земята. Е, имала съм някои екстравагантни пристъпи като каране на колело, летене с моторен делтапланер, скачане с бънджи и катерене на 30-метрово дърво - но все пак изключението потвърждава правилото. А и не съм имала вземане-даване с животни, по-големи от мен, и това ми е леко смущаващо. Ама любопитството надделя. :-) И беше много приятно, макар и леко натъртващо на моменти. :-) Има нещо успокояващо в тази дейност, полюшването, присъствието на коня, а и обикаляхме по едни вълшебни места - потайни пътеки, долчинки и полянки, прецапвахме през рекичката, чувахме нейде недалеч цвиленето на другите коне. Приказвахме си с Владимир за вътрешния глас, за осъществяването на мечтите, за юртите и други такива приятни неща. Беше мирно и вдъхновяващо и красиво.
След това дойде ред и Иван да поязди, а аз да вардя двамата хлапаци. Падна веселие на батута - Ясен скачаше, Вихри нахилен се друсаше. И игра с/на котки в къщата - всички деца на 4 крака, пълзене по пода насред облаци прах и диви викове. Докато щураците се гонеха, разглеждах библиотеката на Владимир и Лидия. Разнообразие от индиански книги, история на прабългарите, фентъзи...Хихи, докато наскоро четях "Игра на тронове", на няколко пъти се сещах за приятелите от Лопушня, образа на суровия воин на кон. :-)
Много ми харесаха хората, мястото, конете, кучетата, котките, юртите. Другия път ще нощуваме в една от юртите, да видим как е да се пребивава в кръгло помещение. Ясен и Вихри се веселиха здравата, Ясен както винаги спечели всички. :-) А Вихри ме убеди, че може бебе и котка в една къща. :-) (Което имаше неочаквани последици по-късно.)








16 декември 2013

Коледният календар

Тази година Ясен за пръв път има коледен календар. Обмислях какви ли не варианти, като се надявах на нещо по-простичко и лесно, но нали съм шантава, накрая измислих ето това:

Скелет от картонени рулца от тоалетна хартия, отпред парче от кашон с дупки, а фасадата е хартия, оцветена с пастели и водни бои. Цялото нещо има съвсем самоделен вид, но е шарено и весело. 


Всяка сутрин Ясен цъфва пред календара и проверява какво има зад съответното номерче. Подаръците ги слагам предишната вечер, а и календарът е качен нависоко, за да не въвежда ближния (Ясен/Вихрен) в изкушение (да го скъса, пребърка, надраска или каквото там му хрумне). Идеята се радва на голям успех. :-) Догодина ще има и за Вихри, ама с друг дизайн. Проблемът на този календар е, че побира само малки подаръци и бележки с приятни коледни неща за правене. На няколко пъти оставяхме бележчици с указания къде са скрити подаръците (във фурната например :-)). Повечето са разни шоколадчета, тук таме по някой стикер, тефтерче, магнитче и една-две коледни дейности.