Като малка бях често преследвана от баби, поднасящи ми тави с печена тиква. Опитваха се да ме убеждават с всякакви средства, че това нещо било много полезно и вкусно. За полезно – добре, можех да се доверя на тяхната преценка (макар че ги подозирах, че това е само начин да ми пробутат храната). Но вкусно... Често казано ароматът на тиквата открай време ме е хвърлял в точно обратното на възторг. Има просто някои миризми и вкусове, които не са ми любими и това е. Кафето, анасонът, шкембе чорбата, пачата. Вероятно има и други неща, които не понасям, но още не съм ги открила. :-)
За разлика от всички други гадости обаче тиквата беше в гранично положение – винаги съм подозирала, че тя има потенциал, който обаче не може да се разгърне във вида, в който се опитват да ми я дават. Причината за подозренията ми бяха бабините тиквеници – ето, тях съм ги яла напълно безропотно, и то не защото са сладки, а заради неподражаемата комбинация между тиквата, орехите и канелата. Аха, значи тиквата не е чак толкова гадна...
Тази зима силно ме загложди тиквеният въпрос и реших да се посветя на експериментаторство на тема тиква.
Резултатите показаха, че бабите хич не са прави да представят тиквата така едностранчиво. Първо, не е задължително тиквата да се яде като десерт (например под формата на рачел или пък печена с яйца и мляко (бляк)). Тя спокойно може да участва в основни ястия и даже да доминира в тях. Второ, тиквата става доста симпатична, когато се комбинира с други вкусове, текстури и аромати.
Досегашните ми тиквени опити се ограничават в сферата на солените ястия:
Ароматен боб с тиква и колбаси (от списание «Меню» http://www.menumag.bg/recepta/aromaten-bob-s-tikva-i-kolbasi)
Есенен рататуй (пак там http://www.menumag.bg/recepta/esenen-ratatui)
Ризото с тиква (рецепта от Cannelle et Vanille http://www.cannellevanille.com/2011/11/melissa-clarks-butternut-squash-risotto.html)
Просо с тиква и зеленчуци (моя рецепта, в която вече не помня какво участваше :-))
Паста с тиква (моя рецепта, която освен тиквата съдържаше селъри, червена и зелена чушка, чесън, лук, розмарин, градински чай и дафинов лист)
Крем супа от тиква (рецепта на Милето www.societyproduct.com)
Заключението е, че с подходящи подправки и в хубава компания тиквата може смело да участва в най-разнообразни ястия. Ефектът е малко като на морков, но с по-друг аромат и повече сладост. Основните подправки, с които се комбинира тиквата в изпитаните рецепти, са градинският чай и розмаринът.
Следващата стъпка ще бъде изпробването на по-интересни десерти с тиква. Ако попадна на хубави рецепти, ще ги споделя. А ако вие имате идеи за забавни съчетания с тиква, ще се радвам да ги прочета.
А аз междувременно продължавам да акумулирам рецепти. :-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар