05 декември 2018

Ура, декември!

Колко е хубаво, когато извие див вятър и разпръсне ужасната мъгла! Виждам парченца синьо небе между облаците и ми става хубаво на душата. 
В работата темпото е забързано, объркват ми се дните, защото непрекъснато се сменят сроковете за предаване на изданията, постоянно се чудя вторник ли е, четвъртък ли е, кога е краят на работната седмица. И датите са ми объркани в главата. Поне знам, че е декември, което значи украса! Курабии! Запалена печка! Панаир на книгата! Такива едни неща, които заедно и поотделно толкова ме радват, че не мога да не им слагам удивителни. 
Дойде моментът, в който съм извънредно благодарна, че положих усилия да засея зелении в оранжерията. Беше вбесяваща дейност, два пъти саботирана от кокошките, които бяха изровили част от насажденията, после някакви зли насекомести вредители изядоха почти всичкия ми спанак и повечето салати. Сях спанака три пъти. Накрая се озовах с изобилие от рукола и тук-там някой самотен спанак или салатка за асортимент. Доволна съм. 
Най-сетне се пренесохме да спим в юртата, след като установихме, че в тази ужасна четвъртита къща не може да се спи като хората. Не достига въздух, колкото и да проветряваме, явно голямо дишане пада. Освен това има една котка, която в 4.30 сутринта се активизира, започва да тича по главите на хората, да надава бойни викове "мяк!мяк!" и връхлита нищо неподозиращи крака под завивките, забивайки кръвожадни зъби и нокти. Само Ясен може да спи с този мъничък злостен четириног Чингис хан. (Разбира се, денем котката е същи ангел и спи невинно, свита на нежно кълбце, похлупила розов нос с пухената си опашка.)
В юртата е страховито в първия момент, когато се пъхнеш между леденостудените чаршафи, но под дебелия юрган бързо настава уют и топлина. Сутрин е толкова приятно да лежиш на топло и да гледаш снега по прозореца или пък небето, по което фучат облаци, че ставането от леглото е неимоверно трудно. Чувствам как се превръщам в юртен сноб, който гледа с леко пренебрежение на четвъртитите къщи. :) Макар че сега седя в една такава и ми е много добре. :)