12 юли 2015

"Изобретението на Хюго"

Понякога ми липсва дивното киноманстване от моето тийнейджърство и студенство, когато нерядко се случваше да гледам по три-четири нови филма на ден (в старите софийски кина, ех...). През последните години семейно сме го ударили на Майкъл Пейлин и Дейвид Атънбъро и филми от рода на Babies. В някои откраднати моменти си припомням разни любими филми, дето съм ги гледала по 50 пъти като “The Breakfast Club”, “When Harry Met Sally”, “Ten Things I Hate About You” и някои от екранизациите на Джейн Остин – но тези съм ги гледала все на откъслеци. Не помня кога беше моментът, когато гледането на нови филми се превърна в рядкост в моето битие. Много неправилна тенденция!

Така че в опит да поправя нещата (или поне да започна да се движа в посока оправяне) преди няколко дни седнах да гледам „Изобретението на Хюго”.

Много ми хареса този филм.
Изумителен Скорсезе (като никога без локви кръв и Леонардо ди Каприо) и великолепна визия на Париж през 30-те години на миналия век. – направо да ти се прииска да се шмугнеш между всичките CGIs и да заживееш в света на Хюго.

Хюго е сирак, който тайно обитава парижка гара. От алкохолизирания си чичо наследява работата по навиването на всички гарови часовници, а от баща си – повреден робот. С надеждата, че роботът ще му предаде послание от загиналия му баща, Хюго се заема да го поправи. Търсенето на липсващите части го свързва със семейството на възрастния Жорж Мелиес, сломен от живота мъж, на когото Хюго успява да помогне да се съвземе.

Като човек, който обича влаковете и гарите, напълно се омагьосах от гарата на Хюго. Леко страшно място за живеене – между всичките зъбни колела и механизми на големите гарови часовници, смайващо и самотно. Хюго е добрият часовников дух – благодарение на него часовниците винаги са точни. Никой не го познава, храни се с откраднати кроасани и мляко от гарата, наблюдава живота на магазинерите и на гаровия полицай, който упорито се опитва да го хване и да го изпрати в сиропиталище.

Историята започва като приказка, но всъщност филмът разказва една съвсем реална история от зората на киното. Докато момченцето търси отговорите на загадката с робота, постепенно се разгръща разказът за Жорж Мелиес. Оказва се, че Мелиес е истински създател на филми, един от пионерите на киното в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Работи първо като илюзионист, но се вдъхновява от магията на киното и започва да снима филми – общо около 500, повечето от които са изгубени. В един момент компанията му фалира и голяма част от филмите му са унищожени. Накрая става съдържател на малко магазинче за играчки.

Втората половина на филма е пълна с вълшебни кадри от ранните години на киното. Филмът на братя Люмиер с влака, публиката, която се отдръпва ужасена. Неизбежен е паралелът, който фокусникът Мелиес прави между вълшебствата и илюзиите на фокусниците и киното. Киното създава светове.

Хюго помага на Мелиес да си възвърне вярата в живота (и в киното) с помощта на робота, който е наследил от баща си, и благодарение на приятелството си с кръщелницата на Мелиес.
Актьорите са превъзходни – Бен Кингсли, Кристофър Лий, Рей Уинстън, Джуд Лоу, Саша Барън Коен, Франсис де ла Тур, Хелън Макрори, всичките чудесно се вписват в странната приказна обстановка на филма, а и двете деца (Ейса Бътърфилд в главната роля и Клои Грейс Мориц) въобще не отстъпват на големите. :-)

Това е филм, който със сигурност ще гледам пак, а и си мисля, че по-нататък ще хареса и на Ясен. Трогателен, вълшебен, красив, увличащ е „Хюго”, преизпълнен с магията на киното!
.....
„Изобретението на Хюго” има 11 номинации и пет награди „Оскар” (2012) (включително за операторско майсторство и визуални ефекти).

Mental note: ще трябва да прочета и книгата на Брайън Селзник, по която е правен филмът.

Най-известният филм на Мелиес, „Пътуване до Луната” (1902):


Песента на Заз от филма:


Рецензии: 
Роджър Еберт: http://www.rogerebert.com/reviews/hugo-2011
Rotten Tomatoes: http://www.rottentomatoes.com/m/hugo/