23 декември 2009

Anywhere Is



To leave the tread of all time
and let it make a dark line
in hopes that I can still find
the way back to the moment
I took the turn and turned to
begin a new beginning
still looking for the answer
I cannot find the finish
It's either this or that way
it's one way or the other
it should be one direction
it could be on reflection
the turn I have just taken
the turn that I was making
I might be just beginning
I might be near the end.

15 декември 2009

Winter wonderland

Хехе, навън снежната покривка не е с подобаващата на датата дебелина, обаче съм далеч от мисълта да се оплаквам. От прозореца си виждам боровата гора, леко поръсена с пудра захар, ъъъ, таковата де, сняг, и покриви със захарна глазура...добре, де, заснежени, и пушещи коминчета и бърборещи врабци.
А като погледна назад към кухнята, виждам едни кутии. Ето това има в кутиите:


Вчера курабиената манифактура заработи с бясна скорост. Къщата продължава силно за ухае на канела, джинджифил, карамфил и индийско орехче. На това му викам аз предколедна веселба!



13 декември 2009

Зъби!

Преди десет дни детето се сдоби със зъб номер едно. В момента зъбът е вече достатъчно голям, за да може да се ползва за полезни цели - хапане на майки, отхапване на парченца ябълка, дърворезба....Зъб номер две също излезе и сега гони първия по размери и полезност.
Започвам да подозирам, че детето ми ще заприлича на Съни Бодлер - бебето с четирите остри зъба от книжките на Лемъни Сникет "Поредица от злополучия".

Sunny Baudelaire
(Image by Brett Helquist)

Любимото занимание на Съни е да хапе разни неща. Но не какви да е! Съни ползва зъбите си, за да бели кората на дървени трупи, да се фехтува и да се катери по асансьорни шахти, забивайки зъбите си в стената. И други такива дейности, които карат нас, нещастните възрастни, сполетени от зъбен камък, кариеси и пародонтоза, да хълцаме от завист.
Ееех, отдавна е отминало времето, когато съм гризяла пръчките на детското легло. Сега мога да гриза само разумно твърди неща. Коледни бисквитки например :)).

Чакаме сега следващите зъби.

09 декември 2009

I've got sunshine

"You can take all the novels in the world and not one of them will make you feel as good as fast as

"I've got sunshine on a cloudy day
When it's cold out side I've got the month of May".

THAT is poetry, those are real poets - Smokey Robinson, Stevie Wonder, Bob Dylan, The Beatles..."

Така разправя героят на Хю Грант от "Music&Lyrics". И слушайки великата песен на Temptations, няма как да не се съглася с него. Вярно, поетите са си поети, а и не е нужно да прочета една книга, за да изпадна в доволство - понякога само като я видя на рафта в книжарницата, това ми стига за значително подобряване на настроението. Обаче въпреки това - ДА, ДА, ДА, музиката е наистина неповторимо средство за усмихване или пък просто за да си кажеш "Е това е, това е the real thing" и да ти стане едно такова хубаво.
Одеве си пуснах I Wish It Would Rain Down. Леле, тази Клептънова китара......It gives me a thrill, както казва една моя любима литературна героиня.
Не мога да изброя колко пъти ми е било криво и зле и ми се е искало да се закопая някъде, да заспя и да забравя всички глупости на тоя свят, обаче отнякъде дочувам звуците на любима песен и изведнъж всякаква киселост изчезва, а проблемите започват да изглеждат точно толкова малки, колкото всъщност са.
А и не мога да си спомня всичките пъти, когато съм оставала без музика по някаква причина. Не е хубаво. Все едно да остане човек без шоколад. С една дума - бедствие.
Предполагам, че ако сега се обявя за меломан, все ще се намери някой да се заяде с мен, защото не харесвам примерно Джими Хендрикс...Но ще рискувам. :))