17 юли 2019

На юг през април

Дълго време не бяхме палаткували, почти бях забравила колко е хубаво. По цяла нощ ни пееха славеи, въздухът беше хладен, но не студен, а прекрасно свеж. Да спиш навън е един от най-добрите начини да скочиш в пролетта, да се откъснеш от битието между стените и под таваните.
Бяхме на места, преливащи от априлски съкровища. Цъфтеж на люляци, луна, изгряваща иззад бели облаци, славеева песен, вода, безлюдие, щъркелови гнезда. Насред всичкото това децата тичаха и викаха, строиха си неща от клечици, камъни и стари дъски, четоха си Роалд Дал, шляпаха във вирчета. Родителите се радваха на свободата да не трябва да правят нищо, на простото удоволствие да седят с чаша чай и филия с мед и да гледат планините.
Посветихме се и на откривателство, бродихме по непознати места, гледахме птици, растения и скали, гущерчета, костенурки и археологически разкопки. Наслаждавахме се с всички сили на простора, вятъра и ръмежа, жуженето и полъха, листата и уханието, небето и слънцето.