09 февруари 2016

I wish I was in Dixie (oh yes, I do :-))

В моите литературни и филмови занимания напоследък съм на US южняшка вълнà. Първо прочетох на български „И страж да бди на пост” на Харпър Лий (първоначалната версия на „Да убиеш присмехулник”, която излезе неотдавна). После ми се искаше да продължа в същата посока, защото тъкмо бях навлязла хубаво в темата с Юга, негрите и така нататък. Реших, че е наложително да гледам филма „Да убиеш присмехулник” от 1962 г. с Грегъри Пек. Гледах, очаровах се и после естествено трябваше да препрочета и книгата. Препрочетох я с голямо удоволствие и след това все още не ми се искаше да напускам южните щати и негърските въпроси, така че взех да чета The Helpна Катрин Стокет (филма съм го гледала два пъти). (И после сигурно ще се върна назад и ще посегна към „Отнесени от вихъра”. :-) Или към „Пържени зелени домати”. А след това, ако ми пресъхне вдъхновението, мога да подпукам Фокнър.)  
Мечтая си да отида в американския юг и да ги видя тези идилични места, описани в литературата. Странно усещане получавам от книгите – от една страна винаги ги има нерешените негърски въпроси (те явно си остават актуални и до ден днешен), които придават доста зловещ оттенък на разказваните истории, от друга няма как човек да не закопнее за това спокойствие и безвремие, които лъхат от страниците на повечето южняшки книги.
Като съм пътувала из Гърция и южна Италия, атмосферата ми се е струвала до голяма степен сходна на това, което описва Харпър Лий – бавен, спокоен живот, никой не бърза, защото няма закъде, няма напрежение, царят безгрижие и невъзмутимост. Естествено, че хората се вълнуват, ако стане нещо извънредно, но не си създават изкуствени тревоги и стрес, а просто се пускат по течението на дните и гледат да се наслаждават на нещата около себе си. Всъщност на тях им се налага да живеят спокойно, защото ако тръгнеш да се бачкаш яко в жегата, няма да успееш в живота, а по-скоро ще си докараш топлинен удар. :-) 
Като чета южняшките книги, колкото и мрачни да са историческите събития и колкото и описания да прочета на пълчищата от зли комари, винаги се впускам в мечти за къщите с верандите, за топлината и леността, за пържените пилета, магнолиите и азалиите. :-) Все ми изниква образът на Рет Бътлър или друг някой южняшки джентълмен, поседнал на сянка, представям си го как пуши пура, преметнал крак връз крак и поглежда улицата изпод вежди. Много блазнеща картина е тази. Надявам се да попадна някой ден в Луизиана или Алабама и да проверя на място дали все още съществува идилията на Юга. А междувременно продължавам с голям кеф да си чета за нея.