13 април 2010

Слънце в тревите




White

Не съм почитателка на белия шоколад,но този Линдор променя нещата.

06 април 2010

Разходка по старата железопътна линия Калотина-Станянци




"Прекарам ли ръка по своя образ,
ръката ми ще почернее мигом.
Не знам дали това не е от мрака
на нощите, прекарани без сън,
или е от дима и саждите
на гарите? Ушите ми бучат
от грохота на влаковете, сякаш
съм пил хинин. (...)"

Атанас Далчев, "Завръщане"


Отдавна, отдавна не съм пътувала с влак. Затова тази разходка по железопътната линия беше за мен като завръщане към нещо, което винаги е било част от живота ми и ме е водило по странни и красиви пътища - любовта към влаковете. 
Едно време железопътните линии са пробивали пътя на цивилизацията в дивата пустош. Сега са почти отживелица като конската сила и чернобялата фотография - но също като тях влаковете явно притежават неуловимо очарование, което няма да им позволи напълно да потънат в забвение.
Влаковите ми пътешествия са започнали още преди да се родя. Оттогава сигурно стотици пъти съм се качвала на влак, не само за да стигна някъде, но и заради самата радост от пътуването. Преди 4 години, когато интеррейлствах из Европа, за един месец пътувах с влак повече от 70 пъти и изминах 9000 километра. И тогава не успя да ми омръзне. Може би е някаква нелечима болест? Като ти влезе в главата железопътният бръмбар, няма отърване! :-)
Обичам ги тези блестящи линии, които водят до хоризонта и отвъд.