15 октомври 2014

В един есенен ден отдавна, когато Ясен беше на три, се разхождахме заедно в парка, събирахме листенца и кестени, и аз му разказвах какви неща се случват през есента – листата на дърветата стават жълти и червени и кафяви, после опадват, птичките отлитат на юг, дните стават по-къси... „И прасенцата започват да си строят къщички”, допълни Яската.
...
Явно есента вече е настъпила, защото прасенцата започнаха да строят къщички.
Вчера сутринта прасенцата заедно с майка си ходиха да търсят дюли под тайнственото дюлено дърво в гъсталака над поляната. Намериха 5 дюли и си построиха колиба от клони, леко рехавка, но уютна.
На обед прасенцата се върнаха в двора, пресякоха рекичката и на отсрещния бряг си заформиха къщичка между преплетените храсталаци и дървета, където обядваха, поседнали на върбови пънчета. Почерпиха се с лют унгарски салам, маслинки и топено сирене.
В ранния следобед прасенцата се прибраха в къщата и измежду опитите на майка си да прокара сред тях идеята за следобедно спане сколасаха да си направят къщичка под бюрото с покривката от леглото, включиха си солната лампа и го удариха на конспиративна игра с лего и дървени трупчета.
В по-късния следобед прасенцата помогнаха на майка си да простре част от прането, след което скоропостижно се укриха под стряхата на къщата, за да не ги намокрят 6-те капки дъжд, които паднаха по това време на деня. Криенето под стряхата премина в бясно строене на четвъртата къщичка, която съвсем по есенному съдържа гумени ботуши и чадър. След нанасянето прасенцата закусиха с овесени бисквити върху своята маса (обърнат леген).
Очакваме с напредването на есенния сезон строителната дейност да продължи със същите неудържими темпове. Бащата на прасенцата беше забелязан да гради основите на мистериозна конструкция насред двора. Ако тенденциите се запазят, съществува сериозна вероятност майката на прасенцата да мигрира на юг, по-далеч от строителните площадки.

Прасенцата поставят табелки

09 октомври 2014

Спомен за слънце

Малка ода в картинки за Тасос, който тази година ни подари 10 дни истинско лято. На къмпинг Пефкари с голяма група приятели и познати, с нова палатка, в която имаше място за всичкия ни багаж :-). Слънце, южно безгрижие, детски игри, приятен чергарски живот - ммм, да, няма как, догодина пак! :-)