23 февруари 2012

За повече цвят през зимата - ризото с червено цвекло :-)

Зимата в голямата си част е чернобяла с тук-таме оттенъци на кафяво, сиво и тъмнозелено. Всичко е изчислено обаче – човек може да си набави липсващите му ярки цветове с храната. :-)
След наблягането на яркооранжевите тикви преминах на манджи с цвекло. И съм много доволна.
В моето семейство цвеклото никога не е имало почва. Опитвала съм го, когато сме били на гости, в два вида – винегрет и варено мариновано. Ставаше за ядене, но не съм го запомнила с възхищение. Сега обаче взех да си променям отношението.
Както и тиквата, цвеклото явно има широко приложение. Даже в сладкиши! Е, това още не съм го пробвала (въпрос на време е). Обаче опитах разни други работи. Например крем супа от цвекло, цвекло в състава на зелеви сарми с телешко, ризото с цвекло. А също тъй сурово настъргано цвекло в салата «Прана» (има я понякога в «Слънце и Луна» и е прекрасна) и сок от цвекло (смесен с ябълков е неустоим).
Мога да кажа едно – ако по някаква причина цвеклото ви е подозрително (както беше на мен), дайте му шанс да ви изненада приятно. :-)
От изброените прояви на цвеклото ризотото ми направи прекрасно впечатление – съвсем обратно на очакванията. Цвекло, ориз и червено вино – ъъъ, звучи малко като «момици а ла Густо» (ако не сте гледали «Рататуи» поне три пъти, сега е моментът).
Рецептата за ризотото е от списание «Меню». Имам два коментара към нея. Първо, 500 мл бульон не ми стигнаха, за да се стигне до правилно ниво на омекване на ориза. Вероятно зависи от самия ориз. Второ, ако човек не обича цвеклото да му хрупти прекалено много, трябва да си го подвари предварително. На мен ми харесва хрупкаво. А, да, и още нещо – колкото повече пармиджано в ризотото, толкоз по-добре.
Впрочем това беше първото ми истинско ризото (а не просто ориз с нещо) – приготвено с постепенно доливане на бульон. Брей, настина има разлика и си струва висенето край котлона. В този случай пак «Меню» ме вдъхнови, защото в последния брой имаше статия за ризотото.
Ох, единствено съжалявам, че не снимах ризотото, преди да го изядем. Цветът му е просто велик. 

Няма коментари: