31 март 2011

Бродирани книжни корици

Ако не сте погледнали последните публикации на два от любимите ми блогове Decor8 и A Cup of Jo, значи сте пропуснали да видите нещо много красиво :-)


Невероятни нови бродирани корици на стари класики от илюстраторката Джилиан Тамаки!



Не са ли направо смайващи?
Ето заради такива находки следя и блогове за дизайн (ако случайно сте се чудили :-))

Images by Jillian Tamaki

22 март 2011

Капчици и цветове

Вече съвсем официално е пролет! :-)
Отбихме се за малко на село, където царяха птича глъчка и щур растеж, цъфнали дрянове и дъгички, скрити в дъждовни капки.







17 март 2011

Пролет в градината

Днес четири сойки седяха във върбата и издаваха асортимент от смешни звуци. Едната от тях се правеше много успешно на скорец. Не знам какво им става - любовната лудост ли ги е нападнала, що ли - но е много весело това, което правят. :-)
Днес отбелязах и първия цъфнал ирис. Не го снимах, но затова пък ето кадри с минзухарите и игликите.
Насяхме салатите и посадихме лука, и освен това цялата къща е завладяна от саксийки и саксийчици с разни разсади. :-)
Ей, хора, пролет е! :-))))))


15 март 2011

Ягодов чийзкейк и други такива

Напоследък отново ме обзе пекарският ентусиазъм (той, както всички останали ентусиазми при мен е спорадичен, но като дойде, е наистина неудържим). Реших за рождения ден на Иван да изпека нещо неопитвано, а именно чийзкейк.
Чийзкейкът е от онези неща, които са леко мистериозни - никой не знае коя е правилната рецепта, а да не говорим, че в различните страни под чийзкейк разбират съвсем разнообразни неща. Анализът на рецептите показа, че общо взето чийзкейковете се делят на печени във фурна, печени на водна баня и "сурови" (т.е. без никаква топлинна обработка). Има вариации в пълнежите - то не е маскарпоне, извара, рикота, крем сирене от какъвто и да е вид. И за да стане кашата пълна, има и вариант сиренето да се желира. Лудница.
В целия този хаос от рецепти аз реших да заложа на рецептата на списание "Меню", в която пълнежът е смес от рикота, крем сирене, яйца и заквасена сметана, а придружаващите плодове са ягоди.
Получи се един ужасно вкусен сладкиш, който обаче не е за хора със слаби сърца и стомаси - много е декадентски, тежък и предизвикващ киселини, ако човек прекали с него. :-) Ние (няма нужда да споменавам) прекалихме.
При първата дегустация кухнята се огласи от "ммммммммм!" и дружно примляскване. След това продължихме с тихо ядене, придружено с посръбване на чай.
Предупреждавам пак - сладкишът е много вкусен, но определено е опасен. Който смее, нека го пробва. :-))


И понеже съм преизпълнена с лакомия, ще споделя и кадър на любимите ми ско(у)нс, този път съвсем по британски маниер - гарнирани с clotted cream. И с малинов конфитюр. Рецептата е на неповторимата Ники.


В момента се опитвам да разгадая мистерията, наречена маслено тесто. :-) Стискайте палци да става за ядене! :-)

update (2 часа по-късно)
Леле. Ммммммм! Мляс! Този ябълков пай....Ох....Да. Покъртителен стана. Като се сетя за предишния ми опит с масленото тесто (може би преди 3-4 години), сега направо не мога да повярвам. Сега ме мързи да снимам, но ако остане до утре, ще пробвам кадър на дневна светлина.

11 март 2011

Пъстри спомени от Корнуол (част 2)

Ето и втора част на корнуолската сага, която съдържа много слънце, чай, морска пяна и сочна зелена тревица. Enjoy! :-)

... Следващата сутрин се показа със слънчево лице, което ни накара светкавично да натъпчем раниците с провизии и да се метнем на автобуса за Нюкий на северния бряг на Корнуол. Там плажовете са много по-различни – големи, скалисти и просторни. 




На един от по-малките плажове направихме пикник със салата и хумус, след което потеглихме на оглед на останалите плажове. Крайната цел беше Fistral Beachлегендарен не само сред сърфистите. :-)
Вятърът беше мощен и неудържим, вълните бесни и високи, а водата на океана – почти ледена, както могат да свидетелстват моите и на Силвия крака. :-) Ах, този плаж – такова диво, смайващо място!




Последната ни по-значителна експедиция беше до градините на имението Трелисик. Със Силвето му ударихме голямо ходене и обикаляне и по пътя се нагледахме на идилични селски гледки – огромните зелени морави, обсипани с овчици, красивите стари дървета, живите плетове, една къщичка с тръстиков покрив, много зеленина, сочен мъх и безброй нацъфтели нарциси – беше съвсем като в книгите!







В самите градини също доста обикаляхме, хранихме червеношийките със saffron buns, а и самите ние похапнахме, кацнали на едно дърво. :-) Дърветата в градината са невероятни. 
Неизбежно си представих какво е да живееш в едно такова имение, визуализирах себе си и Силвето като богати наследници от романите на Джейн Остин, които по цял ден тичат по широките морави, а следобед сърбат чай под сенките на огромни дървета и бродират покривчици с бод зад игла...А вечер танцуват с елегантни кавалери под пищно изрисуваните тавани и похапват деликатеси със сребърни вилички... :-) След което си представих градинарите, превиващи гръб в дъжда, прислужниците, които гладят фините ленени и муселинени рокли с онези тежки стари ютии, които се пълнят с жар, или пък мъкнат дърва за печките, с които се отопляват стаите на фините дами...Радвам се, че живея във време и на място, където няма господари и слуги. :-) И в същото време не мога да не се възхищавам на красотата и великолепието на тези градини. 









Омагьосахме се от пищната магнолия, която блестеше в розово на фона на лазурното небе!


Последните ми два дни в Корнуол бяха посветени на обикаляне из Фалмът и близкия град Труро, където има известна катедрала. Вътре в тази катедрала ме обзе много неподобаващо весело настроение – щом влязох, зазвуча органът и в катедралата мощно отекна музиката от “Star Wars”. :-)


Във Фалмът имах удоволствието да поседя в една истинска английска чайна (пълна с английски пенсионери :-)) и да пийна чай, придружен с прекрасен пай с pecan nuts и кленов сироп, който беше гарниран с бит каймак. Ммммм, и до днес се разчувствам при мисълта за този пай. :-)


За финал на моите весели корнуолски дни си направихме палачинково парти, при което целта беше да се постигне максимална тънкост на палачинките. :-) Опитах традиционния английски пълнеж за палачинки – лимонов сок и захар – и трябва да кажа, че е много по-вкусно, отколкото може да се очаква. :-) Палачинките ги поляхме естествено с много чай и с чудесния домашен ябълков сок на Рос и Луиз.


Тръгнах си с куфар, който тежеше точно два пъти повече, отколкото на идване. :-) Сега дояждам останките от шоколадовия фъдж и shortbread и обмислям производство на собствен фъдж, на crumpets, saffron buns, fish pie и други английски вкусотии. :-)

Чаят, който донесох, сигурно ще ми стигне за близките 2-3 месеца. :-) Сега планирам чаено парти в духа на старата английска традиция – със сандвичи с краставици и всичките там прекрасности. :-)

А сега освен с чай си топля душицата и с прекрасни спомени за сочна зеленина и цъфнали нарциси, за синьо небе и бели вълни, за весели разговори и смях със сродни души!

Ей, този красив Корнуол! Някой ден ще трябва пак да се отбия нататък. :-) 





10 март 2011

Пъстри спомени от Корнуол (част 1)

Когато се прибрах от Острова, тук все още имаше дебел сняг и предстояха заледяващи температури през първите мартенски дни. Не ми се вярваше от какво зелено и пролетно място съм се завърнала. О, Англия, земя на чай, футбол, поети и градини! :-) Ако не бяха Иван и Ясето, щях да си остана там. :-)
Но ето сега снегът се топи, слънцето грее и минзухарите се подават от земята, детето препуска щастливо из градината - и на мен ми е приятно, че все пак се върнах. :-) И още по-приятно ми е да си спомням за прекрасните дни, прекарани във веселба с мили приятели и в откриване на красиви места. 
Пътят започна в мъглив февруарски ден, когато yours truly се метна на самолета с празен куфар и доволство в душата. Трите часа във въздуха ми се видяха дългички, но не колкото пътуването с влака от летище Гетуик на юг към далечния Корнуол. Като че ли съм отвикнала от пътешественически изстъпления. :-) Но не съм престанала да обичам гарите и влаковете. :-) 


Пристигнах насред ситен ръмеж и с радост зърнах на мократа гара два познати силуета – Силвето и Минка, които въпреки дъжда бяха на поста си в очакване. И толкова залисани в разговор, че не ме видяха, докато не се метнах отгоре им. :-)

Оттам насетне започна същинско плъзгане по наклонената плоскост – лягане в среднощ, бири и игри на скрабъл, тъпкане с храна и плячкосване на магазини, скитане по улици и пътища и всестранно абстрахиране от всякакви времеизмервателни уреди. Много бързо загубих представа за дати, часове и подобни незначителни детайли и направо се хвърлих с главата напред в попиване на англичанщината до пълно опиянение.

Тук е мястото да отбележа, че това ми беше първото посещение на Англия в живота и по тази причина напълно се зашеметявах от най-разнообразни особености – отделните кранове за топла и студена вода, шофирането от обратната страна на пътя и т.н. А пък в Корнуол зашеметителните фактори достигат безумни пропорции.

Корнуол, освен че е постоянното убежище на Силвето през последните 4 години, се отличава с приятна отдалеченост от всякакви ърбан места, култури и нагласи, с наличие на спиращи дъха океански гледки, а историята на местата е свързана предимно с едновремешната миньорска дейност и с контрабандистите и пиратите, които в миналото са вършали из района.

Пълно е със забележителни пейзажи, с интересни галерии и музеи, градини и какво ли не, и ако човек си е наумил да разгледа целия Корнуол, би трябвало да посвети на тази задача поне 3-4 месеца, като междувременно не се занимава с нищо, освен с обикаляне. Аз с моите жалки 8 дни нямах високи цели, но те ми стигнаха, за да установя, че Корнуол е просто прекрасен. :-)

Градът Фалмът, където Силвето пребивава, е едно приятно, уютно място с хубави улички и безброй примамливи малки магазинчета и чайни. Близката околност предлага идеални възможности за шляй – има маршрути по крайбрежието, добре наситени със замъци, има достатъчно много плажове, където човек може да се наслади на морския простор, а също и места за гледане на птици.
Ето един от фалмътските плажове и две от по-значимите фалмътски сгради (библиотеката и църквата в центъра). 




В началото времето беше доста дъждовно и ветровито, но през следващите дни се появи сияйно слънце и синьо небе, които озариха бляскава тучна зеленина и бясно разцъфтели нарциси.
По-пролетно от това няма накъде.
Първото впечатляващо място, което посетихме, беше Minack TheatreСутринта потеглихме насред сиво мокро време, но когато достигнахме театъра, слънцето се разсвети в пълно великолепие. На красивата светлина Минак изглеждаше съвсем отвъден – магическо, диво, блестящо море, блъскащо страховити скали, и слънце във вълните, а на този фон – историята на смелата и енергична Роуина Кейд, създала приказен театър на скалите.


Мисълта за красиви постановки на лунна светлина и поезията на Шекспир (например), примесена със звука на прибоя – е, как да не се омагьоса човек?


Хареса ми и пищната градина с кактуси и яркозелени сукулентни, целите посипани със ситна роса, отразяваща слънцето в малки дъгички...Такъв простор имаше пред нас – blue skies up ahead и неудържима морска стихия! Там бих могла да скитам и гледам цял ден, без да ми омръзне, и ще искам да се върна пак. А за гледане на пиеси да не говорим. :-)




На север от нас беше Lands End, най-западната точка на Англия. Дотам не стигнахме, но не беше и нужно. Скалите на носа се виждат доста добре откъм Минак. Пък и имахме още шляй за деня. Отбихме се в старото рибарско селце Маузъл – скупчени каменни къщички с мъх по покривите, тесни стръмни улички и пристанище, завладяно от вездесъщите чайки, които не се свенят да крадат храна от ръцете на хората. :-) 


В това село всичко е миниатюрно, освен чайките. :-) Поседнахме в едно мъничко, мъничко ресторантче, за да пробваме традиционните Cornish pasties, нещо като калцоне с пълнеж от месо, картофи и лук, и много черен пипер. С тези pasties едно време са се хранили миньорите, като са ги държали за дебелата коричка открая, а после са я изхвърляли. И аз моята я ядох с ръце, но понеже не съм миньор, коричката си я изядох и беше много вкусна.


Друго интересно място, което много ми хареса, беше StMichaels Mount, малък остров на около 400 м от сушата, до който се стига по тесен път при отлив. На острова има замък, църква, гробище и миниатюрно селце.



Там ни застигна силен вятър с дъжд, а и приливът наближаваше, така че не останахме дълго, а се прибрахме за чаша горещ чай и jacket potatoes.

На следващия ден без бързане обиколихме Фалмът и се отбихме в една уютна чайна, където проведохме китайска чаена церемония. Прекарахме весели часове в напоителен разговор и преливане на отвара от зелен чай от съдина в съдина по всички правила. :-) Очароваха ме тези малки стъклени чайници, които изглеждат толкова крехки и изящни.


Вечерта дойде време за следващото културно изживяване – решихме като стари опитни пияници да проведем един истински pub crawl. Започнахме от ето тази кръчма, където имаше приятна жива музика и романтични двойки на средна възраст кършеха тела под звуците на Wish You Were Here. :-) 


Не се проявихме обаче като истински англичани, защото по стар български обичай тръгнахме от вкъщи твърде късно. Затова успяхме да минем само през две кръчми преди полунощ (тогава всички кръчми затварят) и опитахме само четири вида бира. От безизходица влязохме в един клуб, където си потанцувахме ведно с тийнейджърите до 2.30 (тогава клубовете затварят). Там опитахме и сайдер.
В резултат от нашия недовършен pub crawl на следващия ден се получи една незавършена разходка до замъка Pendennis, където стигнахме доста след работното време. По пътя обаче беше много приятно – огледахме плажовете на Фалмът и опитахме fish pie и fish and chips. Озадачи ме обичаят на англичаните да поръсват картофите със сол и оцет, но се оказа, че това не е чак толкова ужасна идея. 
По пътя се нагледахме на цъфнали дървета и цветя, а имахме и приятни птичарски срещи с лиски, потапници и лебеди, които настияваха да им дадем храна. 
Отново ни наваля свеж дъжд, който ни настърви за още чай и още шляй. :-)





to be continued :-)