05 август 2009

Чай



Дъждът ми създава чаено настроение.
Харесва ми атмосферността на ритуала, харесва ми как млякото се разлива в чая на валма, подобни на мъглите по склоновете на Стара планина през ноември.
Толкова вдъхновяващо и елегантно си подхождат черното с черното - чаят с шоколада, тръпчивата тръпка, тънката нежна горчивина.

Красиво е как един димящ чайник може да свърже хората и да разтопи леда, да развърже душите и езиците, да стопли кръвта в жилите, да съвземе замръзналите мисли.


Спомням си (студенстки години, четене на поезия в Борисовата...): http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=28&WorkID=6976&Level=3
Просвещавам се (чая в млякото или млякото в чая?): http://www.booksatoz.com/witsend/tea/orwell.htm

........чай.



Няма коментари: