"I've got sunshine on a cloudy day
When it's cold out side I've got the month of May".
THAT is poetry, those are real poets - Smokey Robinson, Stevie Wonder, Bob Dylan, The Beatles..."
Така разправя героят на Хю Грант от "Music&Lyrics". И слушайки великата песен на Temptations, няма как да не се съглася с него. Вярно, поетите са си поети, а и не е нужно да прочета една книга, за да изпадна в доволство - понякога само като я видя на рафта в книжарницата, това ми стига за значително подобряване на настроението. Обаче въпреки това - ДА, ДА, ДА, музиката е наистина неповторимо средство за усмихване или пък просто за да си кажеш "Е това е, това е the real thing" и да ти стане едно такова хубаво.
Одеве си пуснах I Wish It Would Rain Down. Леле, тази Клептънова китара......It gives me a thrill, както казва една моя любима литературна героиня.
Не мога да изброя колко пъти ми е било криво и зле и ми се е искало да се закопая някъде, да заспя и да забравя всички глупости на тоя свят, обаче отнякъде дочувам звуците на любима песен и изведнъж всякаква киселост изчезва, а проблемите започват да изглеждат точно толкова малки, колкото всъщност са.
А и не мога да си спомня всичките пъти, когато съм оставала без музика по някаква причина. Не е хубаво. Все едно да остане човек без шоколад. С една дума - бедствие.
Предполагам, че ако сега се обявя за меломан, все ще се намери някой да се заяде с мен, защото не харесвам примерно Джими Хендрикс...Но ще рискувам. :))
Няма коментари:
Публикуване на коментар