One day we changed

В една моя любима песен се пее “One day we changed from children into people”. Винаги ме е разсмивало това изречение. Че децата не са ли хора? Но все пак смисълът на песента е малко по-друг.

Напоследък обаче ми се върти в ума една перифраза на този текст – “One day we changed from children into parents”. :-)

Откакто се сдобих с потомък, много често чувам въпроса „И как е?” Въображението не ми достига за адекватен отговор. „Ами ъъъь, много е интересно” и „Страшно е весело” вероятно са най-близо до истината. Ама как да обясниш, че ти се е обърнал мирогледът, сменили са ти се повечето навици и всичките приоритети, как да обясниш, че е възможно човек да се радва на неща като пълни памперси или на звуци от типа „ъу” и „оу” и „мааа” и да намира в тях най-дълбок смисъл?

“Цак!”, както казва един мой стар приятел, цак, изведнъж в живота ти се появява чисто нов човек. И съответно животът ти става ако не чисто нов, то поне доста различен.

Ето някои интересни промени, споделени от родители в един популярен бебешки сайт:

You finally stop to smell the roses, because your baby is in your arms.

You find that your baby's pain feels much worse than your own.

Every day is a surprise.

You look at your baby in the mirror instead of yourself.

You become a morning person.

You learn that taking a shower is a luxury.

You find yourself wanting to make this world a better place.

The sacrifices you thought you'd made to have a baby no longer seem that big a deal.

You find that things that once seemed important are now meaningless.

Да добавя няколко и от мен:

• Изведнъж установяваш, че си в състояние да се усмихваш във всеки момент от живота си – дори когато си гладен, недоспал, боли те гърбът – когато детето ти те погледне и се ухили, не можеш да не му отвърнеш.
• Започваш да цениш приятните дребни неща, коиго винаги си вземал за даденост, а на детето ти му трябват много месеци да ги научи – седенето, ходенето, говоренето, дори това сам да си държиш главата изправена.
• Хората се размекват, като те видят с бебе в ръцете. На лицата на тъпоумно изглеждащи квадратни мъжаги се появяват изненадващи усмивки, зарзаватчиите започват бясно да дялат някоя диня, за да ти предложат парче, а най-красиво е с катаджиите. О! Дори и тези закоравели блюстители на реда по пътищата не могат да устоят на бебешкото великолепие и стават сладки като мед.

И за да не каже някой, че нарочно всичко рисувам в розови оттенъци, ето и един недостатък на това да се шляеш с бебе по обществени места:

• Хората по улицата и в градския транспорт почват да те наричат „леличка”. (Вчера ми се случи за пръв път, ааааааааааааааааа!!!!!!!!!!!!!!!!! The horror! The horror! :-))

Всъщност каквото и да говорим за промените, свързани с родителството, важи едно – изненадите са гарантирани – всеки ден! :-)