Преди малко излязох в градината да се порадвам на октомврийското слънце и ме възхити дивото дълбоко небе над главата ми. Толкова е красиво, когато есенните облаци започнат да шестват на фона на това най-истинско синьо, навяващо мисли за полет и вятър! Чудех се дали да снимам облачните воалчета, които се стелят на северозапад - но надали бих могла да им отдам дължимото с моя апарат. Това е все едно да се опитваш да снимаш феи.
И това небе се усмихва на толкова красота по земята....Сияйните ми минзухари, веселите топчести дългоопашати синигери, които приличат на лъжичка за сладолед с тези опашки :-), и все по-многобройните жълти листенца из двора ми.............Ееех! Есенно ми е, щастливо ми е.
Отивам пак навън! И този път ще взема Ясето с мен. Слънцето го чака. :-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар