Вчера най-сетне се добрахме до любимата гара и се метнахме на влака за София.

Може би вече сте разбрали, че при нас пътуването с влак е напълно самоцелно – ние се качваме на влака, не за да стигнем някъде, а просто заради самото пътуване. Това съм го правила безброй пъти, преди да се появи Ясенчо. А сега той е същият като мен. Може да се мотае цял ден по гарата и да гледа пристигащите и заминаващите влакове.

Някой ден ще ви разправя как преди 6 години изминах 6000 километра с влак из Европа. :-)

Засега обаче оставаме на територията на Столична община. :-) Влакът Банкя-София. И Централна гара. Добре, знам, че това в много отношения е едно противно място – но ако човек се абстрахира от ужасния подлез и излезе на пероните, може да открие нещо от стария железничарски дух...
На Волуяк за радост на Ясето имаше вагони с въглища.

А на Централна гара изпратихме слънцето. Беше почти пусто и несравнимо магическо.