Уф, уж бях решила този блог да бъде напълно лишен от злободневност и политиканстване. Но понеже нямам намерение да си правя друг блог за целта, явно това е мястото. Ще трябва да напиша нещо за вчерашния протест и за някои други въпроси, които ме вълнуват, иначе ще се пръсна. :-)

Протестът вчера ми даде много радост и надежда. Там беше пълно с усмихнати хора, предимно млади, които бяха излезли на улиците да изразят гражданска позиция. Не е ли ценно, че в тази подтискаща политическа обстановка, в която живеем, има хора, които имат желание да надигнат глас за нещо по-смислено и правилно от това, което се случва? Аз го смятам за чудесно.

Както си говорихме вчера с хората, всъщност няма значение колко сме – важното е, че го има живеца, че не е отишло всичко по дяволите. А и понякога са нужни само няколко души, за да се променят нещата към по-добро.

Наскоро слушах една лекция, която беше в съзвучие с моите мисли напоследък – за демокрацията и има ли тя почва у нас в момента. Там ставаше дума за това, че демокрацията не е просто някаква структура, с която хората разполагат и могат да си я ползват наготово. Не, тя трябва да се гради и обновява непрекъснато, за да може да функционира правилно. И за това е отговорен всеки един гражданин. Не само управляващите. За жалост в България много се шири мрънкането срещу властимащите и техните действия, но това мрънкане се осъществява по автобусните спирки, по ресторантски маси, придружено с чаша бира, в приятелски и семейни кръгове. Единственото действие, което предприемат хората, за да участват в демократичния процес, и то ограничен брой от тях, е да ходят да гласуват. С това започва и завършва тяхната гражданска отговорност. Проблемът е, че демокрацията не се състои просто в това да се жалваме от правителството и епизодично да гласуваме „против”. Демокрацията няма да се случи от само себе си, ако не й помагаме всеки ден, с всяко свое действие.

Някак си ми омръзна от апатия или от чиста злонамереност. Знаете ли, пълно е с хора, които смятат, че някой ни плаща, за да протестираме. Точно този начин на мислене е характерен за сегашните властимащи и за голяма част от техните поданици – те никога не биха направили каквото и да било от собствена съвест, а само ако някой им обещае някакви ползи. За тях е странно, че някой по собствено желание ще иска да се бори за блага, които не са индивидуални, а всеобщи.

И точно заради тази нагласа в нашата страна ще продължават чрез властта да се обслужват лични интереси – защото тези отгоре, дето уж са ни представители, очевидно се интересуват само от частните си облаги и не ги е еня за някакво си общество, а пък членовете на същото това общество не желаят да протестират, защото „и без това нищо не можем да променим”. Същите тези, които обвиняват протестиращите, че някой им плаща, изглежда не ги интересува това, че държавността напълно издиша и че корупцията цъфти от най-високите до най-ниските нива. Повечето хора много добре знаят, че никой от управляващите политици не е почтен, че никой от тях не работи за обществото, което го е избрало, но сякаш са започнали да възприемат това за нормално.

Обикновено в демократичните общества когато някой политик сгази лука, му се налага да понесе последствията за непочтеното си поведение. Не виждам защо и тук да не е така. Освен това в една функционираща демокрация е немислимо да се пишат закони специално за шепа хора, само защото те имат пари да си платят за това.

Ето заради всички тези неща се радвам, че ги има нашите протести – те показват, че не всичко е фалшиво. Не живеем изцяло в Страната на лъжците. За щастие и котките още не са почнали да лаят. :-) За разлика от много хора.