Керкини

В събота пресрещнахме пролетта на гръцка земя. Пътуването ни беше различно от тези, които обикновено правим - без Ясето, без кола. Организирана автобусна екскурзия със себеподобни орнитолози и бърдуочъри, тръгнали на лов за красиви гледки. 

Хитро е в тази част на годината да пътуваш до Гърция, пък било то и само до езерото Керкини, което е почти до границата. Още в Кресна те посреща един различен климат заедно с цъфнали бадеми, а по на юг е вече истинска, пълнокръвна пролет. С щъркелите му и всичкото му. 

Обичам юга. Точно сега препрочитам за н-ти път италианската част на "Eat Pray Love" (не знам какво ме кара да чета тази книга толкова пъти) и си мисля колко неповторима е тази южна атмосфера. Когато човек пътува нататък, душата му олеква, започва да става един такъв безгрижен, да се наслаждава на сладкото безвремие, съчетано с топли цветове и богата, вкусна храна. 

Гледайки сенчестите тераси на гръцките къщи, обзаведени с удобни маси и столове, не можех да не закопнея леко за няколко безгрижни гръцки или италиански дни. Франческа налива масло в огъня, като току ме подпитва кога ще ходя пак към Италия. Единственото ми и последно пътуване дотам беше преди 6 години и още не мога да забравя хаоса и веселието на италианците. За радостта от хубавата храна по-добре да не говоря. 

Но това пътуване не беше такова. Хубавата храна беше ограничена до сандвичи от моя чудесен хляб с квас (скоро няма да спра да се хваля с този хляб) и прекрасния шоколад Ritter с вафличка. Е, все пак когато човек ходи за птици, е по-добре да не се разсейва със сувлакита и печени агнета. Защото ходенето за птици е свързано с ходене! :-) Сигурна съм, че не сте изненадани. 

И тъй - Керкини.... 

....е много интересно място. Поначало водоемът е представлявал разлив на река Струма, който обаче е завирен през 1932 г., като в резултат се е получило идеално място за птици. В момента е любим обект на орнитологическия туризъм и се посещава от голям брой любители на птиците.

Много е приятно, че на три часа път от София има езеро, където човек може да види пеликани, фламинги и най-различни други водолюбиви птици от сравнително малко разстояние. Като си помисля, че за поколението преди нас това пътуване до Гърция е било на практика недостижимо, се чудя доколко се променят нещата. А ние просто стягаме раниците и отиваме. Дааа, трябва човек да се възползва от тези възможности. 

Ние се възползвахме здравата. :-)

Бяхме весела дружина, добре въоръжена с бинокли, тръби и фотоапарати, готова за орнитологически приключения. 

Пътувахме с лодка по езерото да видим пеликаните. Наблюдавахме големи и малки корморани и безброй речни чайки. Видяхме една речна рибарка, кацнала на шамандура.

И чапли – големи бели, малки бели и сиви.

Времето беше прекрасно – топло и тихо. Гледките внушаваха само мир - гладките води на фона на покритите със сняг Беласишки върхове, пасящите крави, тръгналите по свои работи птици, необезпокоени от нашето недискретно шпиониране.

Честна дума, почти бях забравила колко е прекрасно. Когато наблюдаваш птиците, надникваш в паралелен свят, който има свой живот и свои правила, различен и красив е. В този свят хората нямат място - нито могат да го видят в целия му блясък, нито да го разберат - и все пак човек се умилява от възможността да надникне през ключалката, да види част от местата, където никога няма да бъде допуснат. Това е все едно да гледаш как си играят малки деца - не разбираш какво правят, но са толкова красиви, нежни и истински, че не можеш да извърнеш поглед.

Както човек не може да извърне поглед от снежнобелите малки бели чапли, които бавно и методично се разхождат из плитчините, докато вятърът развява изящните им дълги пера. 

Радвахме се на много птици. Нямаше фламинги за жалост, но не останахме лишени от красиви гледки. Чудесни бяха клопачите и забавните бели ангъчи. Много ми беше приятно да гледам летните бърнета с тяхното толкова елегантно оперение – плуваха съвсем наблизо и бяха перфектно осветени. Големите гмурци бяха навсякъде. Малките гмурци плуваха весело като тапички и току се потапяха под водата. Видяхме лопатарки, разни видове дъждосвирци, сиви гъски, неми лебеди. И голям креслив орел, кацнал на дърво. 

А и пеликаните както винаги бяха голяма атракция. Как летяха на фона на топлото слънце и сенките им прехвърчаха по земята! Гнездовите платформи бяха претъпкани с къдроглави пеликани, а имахме щастието да видим и розовите. Невероятни птици са. Погледнете тази безумна снимка, която е правена на Керкини. Не ми се иска да съм на мястото на рибите. :-) 

О, беше прекрасен ден.

  

  

   

   

 

  

 

Екскурзията беше организирана от „Травентурия” и Българската орнитологическа централа.