"Малката принцеса"

Обикновено като наближи пролет, чета „Тайната градина”, но сега по изключение прочетох друга книга на Франсис Ходжсън Бърнет – „Малката принцеса”. Купих си я най-сетне на английски и веднага я подхванах. Чела съм я десетки пъти, гледала съм стария английски филм от 1986 г. два пъти, но никога не ми омръзва да си припомням историята на малката Сара Крю, която след смъртта на баща си остава на милостта на жестоката съдържателка на пансион мис Минчин. От най-престижната ученичка в пансиона на мис Минчин Сара се превръща в изтормозена слугиня, принудена да търпи лошо отношение, глад, студ и самота.

Имам много любими моменти от тази книга – например описанието на изгревите и залезите, които Сара гледа от малката студена таванска стаичка, където живее. Най-магическото събитие обаче си остава събуждането на Сара в преобразената стая, обзаведена през нощта от един мил човек, който иска да й помогне. Тя си ляга вечерта в студеното легло гладна и самотна, а се събужда в топла стая с пращящ огън, в легло, постлано с пухени завивки.

Разбира се, краят е щастлив – неизвестният благодетел на Сара се оказва най-добрият приятел на баща й, който отдавна я търси. Това, което остава след прочитането на книгата, е възхищение от тази малка героиня, която дори в най-тежките мигове от живота си успява да запази достойнство и да се държи като истинска принцеса.

Обичам тази книга, защото ми напомня, че хората са способни на много красиви, смели дела дори и в най-страшните и тежки моменти от живота си. „Малката принцеса” може да е приказка, но съм виждала силата на Сара у много истински хора. Тази сила помага не просто да свикнеш с несгодите, а да ги преодолееш вътрешно и да станеш свободен.

В този смисъл тази книга е много пролетна – в нея се извършва магическо преобразяване, разцъфване на нещо светло, цветно и красиво.