16 януари 2012

Мемоарите на мама Руминка :-)

Наскоро четох „Мемоарите на татко Мумин” (за втори път) и реших да последвам светлия пример на този забележителен муминтрол. Започвам да си пиша мемаорите. Ъъъ, мемоарите. Нищо, че не съм муминтрол. :-)

Тук вече вероятно сте спрели да четете и сте преминали на следващия блог, но ако не сте, да ви успокоя, че няма да изпадам в крайности. :-) Просто ще се отдам на спомени. Това студено време и димящият чайник някак предразполагат към такива неща...

Така че от днес обявявам началото на рубриката „Мемоарите на мама Руминка” под мотото „Of all the things Ive lost I miss my mind the most” (Mark Twain said that). Тази рубрика ще се явява периодично, а през пролетта най-вероятно ще бъде заменена от рубриката „Какво посадих днес и какъв добив очаквам”.

Желая ви весели зимни дни! Ето и първа серия.

Моята стая

В къщата, в която живеем сега, нямам „моя” стая. И в спалнята, и в хола, и в кухнята имам мои ъгълчета, които са ми уютни и приятни, където мога да седна/ легна с чаша чай и книга или да чета списания...Обичам си и бюрцето до прозореца, от който виждам улицата и птичките по храстите и прекрасната елова гора насреща.

В момента не ми липсва това чисто лично пространство, но ми е приятно да си мисля за времето, когато имах собствено гнезденце, украсено и постлано с радост и обич.

В апартамента, в който живеех с нашите, аз бях господар на най-голямата стая. В този тип апартаменти моята стая всъщност би трябвало да представлява хол. Сега това продължава да е „моята” стая, но вече съвсем преобразена, преобърната с главата надолу, макар че моите плакати още висят по стените.


Много пъти съм си мислила каква привилегия за мен е да имам това мое пространство, което не съм делила с никого, където можех да се оттегля по всяко време в моите си неща. Вярно, че нашите така и не се научиха да чукат на вратата, преди да влязат :-), но други видове навлизания в моята територия никога не е имало.

Това беше стаята, в която майка ми никога не е пушила, а също и мястото, където не беше позволено да се складират кашони с вещи. (Макар че за това съм водила войни :-), сега безвъзвратно загубени. Нормално е.)

Стаята ми е с паркет. Мразя балатумите. Не бях и голям фен на килимите. Но паркетът! Сутрин, когато го огрееше слънцето, се чуваха приятни, уютни пращящи звуци. А как приятно може човек да си танцува по него и да се плъзга грациозно като Дженифър Грей (примерно :-))!

Има голям прозорец, от който се вижда изгревът над блоковете. Доста изгреви съм изгледала по принуда, вярвайте ми (не че се оплаквам ;-)) – нали трябваше да ставам в 6.00 за училище, а после и за лекции. Беше приятно сутрин – съвсем пусто и тихо, време за пиене на чай и четене на книги с крака върху бюрото. Да, ставах в 6, а не например в 6.30, само и само за да мога да си почета и закуся на спокойствие, преди да тръгна. :-)

В другата посока се вижда Витоша.

Виждат се покривите на другите блокове, по които кацат врани, гълъби, кукумявки. Вижда се небето, в което прелитат ята посевни врани, чавки, понякога по някой гарван.

Вижда се тополата до отсрещния блок, на която пролетно време пеят косовете.

На балкона имах безброй саксии с кактуси (страст на родителите ми) и especially for me три сандъчета с диви ягоди, изкопани от баща ми нейде по Витоша. Не познавам никой друг, който има диви ягоди на балкона. :-)

В тази стая имах невероятно много място за всичките си вещи. Книги безброй (добре де, голяма част са на майка ми, но под мое попечителство), тонове снимки, купища звукови носители (предимно касети и по-малко дискове), момичешки неща, определители за птици, колекцията ми от марки, колекцията ми от шоколадови опаковки (yes, Im that crazy :-)), купища учебници и речници, тетрадки, стари дневници, писма, картички от приятели, свещници, ноти, какво ли не.

В един велик момент в моята стая се появи и пиано. О, беше наистина велик момент.

Имах чудесно широко бюро със стъкло отгоре, под което редовно слагах най-разнообразни картички и снимки. До бюрото – маса под прав ъгъл, като шефско бюро в офис. :-) У нас никой не е имал толкова работно пространство, колкото аз. Баща ми се буташе с неговите книжа в един ъгъл на кухненската маса, а майка ми, където намери.

Винаги съм имала поне два касетофона с стаята. Вдигах много шум. :-) За щастие съседите бяха съвсем сговорчиви поради факта, че и те вдигаха много шум. Тези откъм моята стая са ме будили в 2 часа през нощта със здрава жица. Или в събота сутрин с Crazyна Бритни Спиърс, пусната 11 пъти последователно (не се шегувам). За чалгата не искам да говоря. Така че никаква милост нямах. Е, само нощем и между 2 и 4. :-)

Иван добави една важна мебел в стаята ми – ниската дървена масичка за пиене на чай. Възникна така нареченият от баща ми „масов култ” (разбирай: култ към масата). Който я е виждал, знае защо се стигна дотам. :-) Доста чай изпих покрай тази масичка. С книга, с приятели, с Иван...

В стаята имаше и едно място, което не беше мое, а се притежаваше от нашия Сив Котак – един кашон до парното, където той спеше на топличко върху мека постелчица. Впрочем цялото парно си беше негово, като се замисля.

Обичам си стаята – макар че сега вече не личи много моят отпечатък. Но не мога да забравя многото, много часове, прекарани там в четене, учене, писане, танцуване, слушане на Моцарт, пиене на чай и ядене на сладкиши, празнуване на рождени дни, спане, посрещане на изгреви, браузване в нета, редене на пъзели, веселби с котките, тъгуване по разни любови, слушане на футболни репортажи по БиБиСи, говорене по телефона с приятелки, мечти...

Жалко, че нямам повече снимки на моето гнезденце, каквото беше преди... Сега вече стаята е заприличала силно на склад.

Някой ден мисля пак да си имам лично моя стая, която да натъпча с книги и снимки, да си имам с приятно бюрце за компютъра и меко кресло с масичка за чай... Ще си имам табелка с надпис Do not disturbgenius at work и ще си я окачвам, когато правя някой важен превод – или когато искам да остана насаме с книга и чиния баклава. :-) 

2 коментара:

Blue Eyes каза...

Супер и аз си я спомням тази снимка и тази стая :)))
Сега се намествам в новата си обител, но ми е трудно да си създам настроение, въпреки че мястото е мн добро.
Успех с рубриката!

Чучулигата каза...

О, да, доста чай сме изпили там заедно. :-) А помниш ли като посрещахме Нова Година?
Петенце, пожелавам ти да се настаниш добре на новото място! Малко чаени ухания, солни кристали и свещички, и ще стане :-)