Добре де, снегът вече не е новина. Но не мога да не споделя серията снимки плюс дозата снежно настроение, които събрахме с Ясен преди няколко часа. :-)
Толкова много сняг моето момче не беше виждало. Стига му почти до пояса.
Газихме в преспите горе на поляната над къщата и не можехме да повярваме в каква приказна светлина газим, как залезът блести между кристалчетата по клоните и как е притихнал светът.
Такова съвършенство и аз не бях виждала. Толкова много сняг, и то от най-лекия, като прашец от безброй бели цветя. Или по-кулинарно - като пудра захар. :-)
Магията на бялата зима ни завладя още снощи, когато ходихме да си наливаме вода и се разходихме из парка. Освен нас нямаше жива душа освен едно момиче, което обикаляше с фотоапарат и снимаше. Завидях й - и аз исках да снимам как се издигат в белия мрак смърчовете. Тисовете бяха полегнали под тежестта на снега. Всички дървета направо светеха от белота. Утре мислим да се разходим пак по тъмно. И ще взема фотоапарата. :-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар