Толкова е брилянтно навън! Направо съм заслепена. С Ясето ходихме на няколко слънчеви разходки и не мога да опиша колко е хубаво. Зимно хубаво. Свежо и студено, с твърд хруптящ сняг, цветни отблясъци, подскачащи врабци и подсмихващи се сойки.
Като няма листа и трева, а само сняг, просторът е опияняващ. На човек му се ще да литне.
На фона на снега алените глогинки греят. :-)
По снега има какви ли не следи. Опитвам се да си представя какво става нощем горе на поляната, докато ние спим - сигурно същинска блъсканица от зайци. :-) Поне ако се съди по следите.
Имаше и други следи. Не са ли прекрасни? :-)
В този момент ми се иска само едно - да дам детето на баба му и дядо му и да хукнем с Иван за птици на язовир Искър или другаде. Почти усещам как се заформя в пространството един такъв план. :-)
А детето искам да го оставя не за друго, а защото по язовирите обикновено духа як вятър. За момчето имам друга идея - дали да не посетим гара София? Я да погледна разписанията на влаковете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар