Странно, тази част на зимата (след празниците) обикновено ми се струва безкрайно дълга и досадна, чакам я да свърши и все пролет ми е в мислите. Този януари обаче няма и следа от такива мисли. Радостно ми е от това, че има сняг и студ. Харесва ми да храня гладните врабци на прозореца, да гледам как небето се променя, да намирам сутрин нов сняг по двора. Обичам и ледените висулки. И леда. И косовете, които час по час прелитат из задния двор. На фона на снега изглеждат прекрасно с блестящите си черни пера и оранжевите човки. 

Онзи ден се появи Вторият Снежен Човек, този път с морковен нос. :-)

Нощем някой рисува по прозорците на антрето.

Опекохме вкусни царевични крекери по ей тази рецепта. Препоръчвам ги! Но трябва да се разточат по-тънко от моите. :-)

И за цвят ще ви покажа любимото ми одеалце за зимно четене на книги с чаша чай в ръка. :-) Майка ми го е плела. :-)

Впрочем аз също започнах да плета. Много е приятно. :-) 

И между плетенето чета няколко книги едновременно - "Твоето компетентно дете" от Йеспер Юл, "The Absorbent Mind" от Мария Монтесори, "Въведение в природолечението" от Атанас Михайлов, "Срещи с малките братя" от Борис Николов, а също и "Малкият Никола" и "Пипи Дългото Чорапче" (за н-ти път :-)).

Главата ми е пълна с интересни мисли и планове. 

Е, как да не се радва човек, че е зима? :-)

Липсва ми само едно ходене за птици, за да бъде великолепието пълно.