Направих поредните скоунс с праз и кашкавал и седнах да ги ям в хола на бюрото (да, имам ужасния навик да ям, докато чета блогове; сигурно затова имам трохи в клавиатурата). И както си седях, на стряхата точно над мен кацна една сойка. :-) Надникна да ме види, естествено. Сърце сойково не трае. :-) В клюна си имаше нещо като орех. После ми показа задната си част. :-).
Обичам ги тези диванета сойките. Колко са обърквали мен и майка ми, като сме ходили за птици - чуваме някакъв мишеловски крясък съвсем наблизо и си казваме "аха! ахахахаха! сега ще го сгащим мишелова и ще го разгледаме". Крясъците стават обаче все по-лигави - все едно влюбена котка вие из храстите - ние ставаме все по-подозрителни - и накрая виждаме проклетата сойка, която ни лук яла, ни лук мирисала седи на някакъв клон и надава крайно немелодично крещене, примесено с мяукане.
Веднъж в Борисовата градина изпаднах в тотално възхищение, защото една сойка първо се разпя като чинка, после мина на скорецови подсвирквания и тракания с човка, а накрая завърши арията с едно звучно "мяу" и си тръгна. Невероятни имитатори са тези зверове. И са красиви.
Ето един мяукащ екземпляр:
Ето един мяукащ екземпляр:
Няма коментари:
Публикуване на коментар