17 декември 2011

Малко сладки спомени за минали Коледи


От дете много обичам Коледата. Ваканция, сняг, шейни, подаръци, вкусотии, красива музика, радост от близостта на семейството, филми, ухание на ели – всичко това се слива в една красива картина, която ме придружава винаги през този сезон.
Обичам спомена за много, много Коледи, всичките различни, всяка от тях свързана с нови стремежи, нова благодарност, нови молитви.

Когато бях малка, нещата обикновено започваха да се случват на 23 декември, когато с майка ми ходехме на пазар и купувахме елха. Понякога съм ходила за елха и с баща ми. И въпреки че ми е било жал за отсечените дръвчета, тази част от коледните приготовления винаги много ме е радвала. Свежият зелен цвят на игличките, изящната им подредба по клонките, стройният силует на елата, изправена в нашия хол, окичена със свещи и шарени украшения – самото й присъствие ни отваряше вратите към други, светли светове.

Украсяването на елхата се случваше под звуците на старите коледни песни, които с баща ми и майка ми обичаме – песните на Дийн Мартин, Елвис Пресли, Бренда Лий, Пери Комо, Нат Кинг Коул, Бинг Кросби – музика, елегантна като ерата, от която идва, изпята с умение и чистота, и различна от повечето по-късни коледни песни.

На 24 декември майка ми започваше да подготвя храната за Бъдни вечер. Тогава винаги е имало постни лозови сарми, бобена чорба и содена питка, понякога с късмети. На трапезата сме слагали и най-различни други храни, вариращи през годините. На вечеря също слушахме много коледна музика. Излизахме на балкона да гледаме снега (когато го имаше), подскачахме около елхата, по която сияеха много свещи.

А на сутринта се събуждах с радостно очакване и любопитство, тичах да видя какво има за мен под елхата. Често намирах пуловери, ръкавици, шалове и шапки, изплетени от майка ми. Винаги имаше и шоколад, шоколадово яйце или голяма кутия бонбони Smarties (с майка ми и до днес много ги обичаме и като бяхме във Виена, си купихме :-)). Някои подаръци бяха голяма изненада – например любимият бинокъл, с който започна страстта ми към орнитологията. Или пък големият пъзел от 1000 части, наречен от нас „китайците”, който редихме седмици след Коледа и даже канихме гости да помагат. Много ми хареса и огромният атлас на света. Спомням си колко се радвах и на една кукла, подобна на Барби, за която бях копняла дълго време. :-)

Когато станах по-голяма, започнах и аз да оставям неща под елхата. :-) Беше прекрасно усещането да изненадам родителите си с нещо хубаво.

Приготвянето на коледни курабии датира от гимназиалните ми години – тогава попаднах под магията на германските коледни базари (които все още не съм виждала на живо) и на изобилието от рецепти за сладки. Тогава тези сладки ми се струваха някак магически и недостижими, идващи от далечна и непозната, но странно любима земя, носещи коледен уют. Сега са част от усещането ми за зимата и края на годината, за коледната подготовка.

С германския период са свързани и коледните картички. Вярно, винаги сме пращали картички по пощата на приятели и роднини (даже и на живеещите в същия град), но когато започнах да си пиша с деца от Германия, Швейцария, Парагвай и т.н., изпращането на картички придоби огромни размери. Случвало ни се е заедно с баща ми да изпращаме по 25-30 картички до най-различни краища на света. И най-хубавото беше, че и получавахме много картички. Баща ми опъваше едно канапче в кухнята и окачваше всички пристигнали картички на него.

На самия 25 декември обикновено имаше голям обяд с месо и различни гарнитури към него. В 13 часа баща ми включваше телевизора, за да чуем коледното послание на папата. Родителите ми не са католици, да не говорим, че не са и християни – но изпитваха голямо уважение към предишния папа, което предадоха и на мен. Това послание беше още едно докосване до друг свят. То ни помагаше да се замислим наистина за същността на Коледа, за това, което празнуваме – Рождеството Христово. В същото време се радвахме да видим онзи красив площад с голямата елха. Когато години по-късно се озовах на площад „Свети Петър”, магията на всички мои Коледи беше с мен.

В един момент започнахме да празнуваме Коледа на село при баба ми. Особено в началото беше прекрасно – украсявахме стаята, редяхме софрата, докато печката весело бумтеше, а баща ми пускаше коледни песни на едно касетофонче. Когато е имало сняг, сме излизали вечер навън да усетим хрущенето му под краката си и да вдишаме безкрайния мир на селската снежна нощ. А сутринта на 25 декември след закуската с майка ми излизахме на разходка по нашите най-любими места. Имали сме неповторимо прекрасни коледни разходки със синьо небе и сняг, безброй птици, слънце, блестящи поля, хруптящ лед и мирен, тих простор. В такива моменти съм чувствала най-силния коледен възторг, благодарност и радост – заедно с най-добрата ми приятелка на света, в най-любимите и близки места, в търсене на птици по заснежените дървета.

Тогава част от магията беше и самото пътуване с влака през Искърското дефиле – една безкрайна поредица от възхищения – нова гледка зад всеки завой, заснежени скали, примамливи върхове, резки силуети на планини далеч в синьото небе, и Искър в ниското, постоянен, свързващ. И този звук тутуфтутуф на влака, който и до днес кара сърцето ми да се разтупква, когато го чуя.

Ще завърша тези спомени с разказ за коледните късмети. :-)
Една година баба ми сложи в баницата едни купешки късмети с нарисувани на тях картинки. Аз много ламтях за късмета с куфарите и това ме накара да изям почти цялата баница. :-) На следващата година пътувах до Турция, после бях шест месеца в Германия с прескачания до Белгия и Люксембург.

През 2007 пък в резултат от изядената от мен баница получих два късмета – сватба и бебе. Бях леко потресена. :-) Така и не се добрах тогава до куфарите. Но на следващата година ми се сбъднаха и двата късмета. :-) Добре де, сватбата беше меко казано нетрадиционна, а бебето го замесихме чак през август, та се роди през 2009 – но аз това го броя за сбъдване. :-)

Трябва да се внимава с баницата. :-)


Ето – заради нея през последните години празнуването на Коледа придоби нови измерения. :-) Сега трябва да градя чисто нови семейни коледни традиции. Прекрасно е, че имаме още едно дете в къщата (освен мен), с което мога да споделям всички коледни приказки, песни, сладости. Иван също участва, разбира се. :-) Тази Коледа очакваме да слушаме много коледни песни, изпълнени от него на кларинет. И очакваме да изядем много точени баници. Може и без късмети :-)

3 коментара:

Blue Eyes каза...

Руми,

много ми хареса този пост! Вълшебно си го написала и до мен достигнага коледните спомени и настроение, които все още нямам покрай студентството.
Продължавай все така!

Blue Eyes каза...

Да, да, спомням си за тази баницата с куфарите преди да ходим в Германия ...:)

Чучулигата каза...

Петенце :-) Колко хубаво, че се отбиваш. :-) Благодаря за топлите думи и споделената радост!